Селското стопанство е отрасъл със стратегическо значение за държавата. Виждаме, че в най-тежката криза земеделието е и двигател на растежа, който дърпаше икономиката напред. Това е и отрасъл с много сериозен експортен потенциал, който се развива напук на кризата, коментира президентът Росен Плевнелиев на второто заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура. За пореден път оптимистично бяха съобщени цифрите за ръст на експорта и произведената селскостопанска продукция. Но президентският оптимизъм бе прекършен от думите на земеделския министър Мирослав Найденов, казани след същото събитие: „Изнасяме повече зърно, но дотук.“ Според него схемата за субсидиране на единица площ  доведе до това да имаме монокултурно земеделие, изразяващо се в зърнопроизводство, което е и най-лесното. Агроминистърът съобщи обаче, че от 80-те години до сега с 10 пъти са намалели животните в България.
Докато продължава двуполюсната схема за получаване на субсидии, нищо добро не очаква средния и малкия земеделски стопанин. От една страна, са огромните средства за зърнопроизводителите и борбата им да докопат повече обработваема земя. Емблематичен е случаят с монтанския депутат Димитър Аврамов, който бе арестуван заради търговия с влияние „за няколко декара повече“. От другата са малките и средните стопани, които не смеят дори да участват с проекти по Програмата за развитие на селските райони заради страх от чиновническо изнудване и корупция. Та ако управляващите направят така, че случаят „Аврамов“ стане изключение от правилото, а дребните земеделци си стъпят на краката с реално разпределени европейски субсидии за стопанствата си, има шансове земеделието да повиши жизнения им стандарт. И не само техния, а и на българите като цяло.