Испанският премиер Мариано Рахой намекна, че може да поиска помощ от спасителния фонд на еврозоната, за да облекчи задълбочаващата се национална финансова криза. Страната е на фокус, след като президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви в четвъртък, че институцията му е готова да поднови покупките на държавни облигации, за да успокои дълговите пазари в паричното обединение, но само ако съответното правителство поиска подобно съдействие от механизма за стабилност на еврозоната и се ангажира да изпълни строги изисквания. Драги допълни, че през идните седмици ще бъдат обявени подробности по организацията на покупките на облигации и планираната серия нови антикризисни мерки.
Забележките на Рахой показват промяна в позицията на испанския лидер от консерваторите. Заради обвързващите условия и политическата стигма, с която е свързана подобна помощ, досега той отхвърляше възможността да потърси подкрепа с надеждата за едностранни действия от ЕЦБ. През последните дни обаче испанските политици започнаха да признават, макар и не публично, че в отсъствието на по-активни стъпки от ЕЦБ Мадрид може да се принуди да се обърне към спасителния фонд. Правителството има добра кешова позиция, но се нуждае от пари на разположение, за да успее да изплати огромните си дългове през октомври. Освен това то трябва да предостави финансова помощ на регионите си, които са изправени пред задълбочаващ се недостиг на ликвидност.
На традиционната си пресконференция в края на полугодието Рахой заяви, че ще обмисли дали да отправи молба за помощ към Европейския фонд за финансова стабилност, временния механизъм за подпомагане в еврозоната, след като научи повече подробности за плановете на ЕЦБ за облекчаване на пазарния натиск. „Тогава, в зависимост от обстоятелствата, ще вземем едно или друго решение“, заяви испанският премиер. „Човек трябва да е наясно какво точно иска.“ Изказванията на Драги усилиха натиска върху Мадрид да поиска съдействие, за да намали ескалиращите лихви по кредитирането си. Опасенията на инвеститорите за четвъртата по големина икономика в еврозоната се задълбочиха, откакто правителството на Рахой поиска €100 млрд. от ЕС през юни, за да укрепи банките в страната. Предположението на Драги, че бъдещите операции на ЕЦБ по придобиване на дълг ще бъдат насочени към краткосрочните държавни облигации, облекчи в известна степен двугодишните испански и италиански книжа в петък. Доходността по испански инструменти падна с 0,79% до 3,54% в сравнение с нивото при затваряне на пазарите в четвъртък, докато тази по италианските се понижи с 0,54% за деня до 3,11%, по данни на Tradeweb, или най-ниските им равнища съответно от средата на май и от края на март. Инвеститорите не проявиха такъв ентусиазъм по отношение на дългосрочните дългови книжа на двете държави, като доходността на 10-годишните испански облигации се задържа малко под критичните 7%, на крачка от пазарната изолация. Съвземането би трябвало малко да успокои ЕЦБ и да разпръсне непосредствените опасения, че достъпът на Италия и Испания до облигационните пазари може да бъде блокиран. Доходността по краткосрочните облигации нарасна по-бързо от тази по книжата с по-дълъг падеж на Гърция, Португалия и Ирландия точно преди тези страни да потърсят помощ.
По-рано, на съвместна пресконференция с италианския си колега Марио Монти, Рахой отказа да отговаря на въпроси за евентуален спасителен пакет. „Сега Рахой изглеждаше по-отворен за възможността“, заяви икономистът от BNP Paribas Рикардо Сантос във връзка с изявлението от петък. Партията на социалистите в Испания припомни политическия риск, който ще поеме Рахой с подобен ход. „Опозицията казваме „не“ на външната помощ“, заяви Инмакулада Родригес-Пинеро, говорител на партията по икономическите въпроси. Според нея, откакто Рахой е дошъл на власт в края на миналата година, „положението на Испания се е влошило във всяко отношение.“
Същевременно премиерът лансира реформи в управлението на ЕС, за да укрепи доверието в еврозоната, а оттам и в по-слабите й членки. Кабинетът му разпространи в петък писмо, изпратено по-рано от него до президента на Европейския съвет Херман ван Ромпуй, в което призовава за банков лиценз за Европейския механизъм за стабилност, така че постоянният спасителен фонд да има достъп до финансовите резерви на ЕЦБ. Рахой също така призова за среща на финансовите министри „възможно най-скоро“, за да постигнат напредък по плановете за по-добро съгласуване на фискалните и банковите политики, за което се споразумяха на юнската среща на върха. Правителството в Мадрид одобри и основните точки на предварителните бюджетни планове за 2013 г. и 2014 г., които трябва да представи на Брюксел съгласно новите процедури за фискален мониторинг. Те предвиждат съкращения на разходите и данъчни увеличения на стойност над €89 млрд., за да помогнат на правителството да изпълни целта си за бюджетен дефицит от 2,8% от БВП през 2014 г. спрямо 8,9% през 2011 г.


По в. „Уолстрийт джърнъл“