Еврокризата оронва европейското геополитическо влияние и отслабва позицията на ЕС при преговорите на международната сцена, заяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен. „При вземането на политически решения, касаещи глобални икономически въпроси, какъвто е случаят със срещите на Г-20 и МВФ, от известно време сме непрестанно изложени на неприятните ефекти от дълговата криза“, заяви Рен заяви по време на съвещание на финландските посланици в Хелзинки тази седмица. „С това темпо европейският статут в глобалната икономика запада застрашително.“
В по-голямата си част европейската икономическа криза се дължи на загуба на доверие сред международната общност, която регионът може да преодолее с екипна работа. „Най-добрият начин Европа да укрепи вярата в себе си е да се покаже като сплотен отбор“, заяви Рен. „Процесът на вземане на решения трябва да е съвместна работа, в противен случай няма да постигне нищо.“ Рен, който е и зам.-председател на Европейската комисия, изтъкна убеждението на политиците и инвеститорите в Азия и САЩ, че Старият континент трябва да бъде политически и икономически по-сплотен, както и да създаде институциите, нужни за поддържането на единната валута. „Според тяхното виждане проблемите в еврозоната са резултат от тази недовършена работа, което прави укрепването на паричното обединение логичната посока на действие“, Рен допълни.
Еврокомисарят посочи предложения банков регулатор, финансиран от Европейската централна банка (ЕЦБ) като стъпка към изграждането на институции за подсилване на еврозоната. „Когато започне да функционира, Европейският механизъм за стабилност (ESM), постоянният спасителен фонд на валутния съюз, ще разполага с правомощието директно да капитализира банки. По тази причина страните повече няма да увеличават дълговото си бреме със средства от ESM, което носеше сериозен пазарен натиск“, обясни еврокомисарят. Според Рен оцеляването на еврото зависи от три основни стратегии – програми за стабилизирането на публичните финанси и структурни реформи от страните членки; създаването на финансови буфери или фондове за стабилност за разходите по реформите, включително мерки за поддържане на ценовата стабилност от ЕЦБ; и план за развитието на икономически и паричен съюз.     

По в. „Уолстрийт джърнъл“