Марио Монти, премиерът технократ, натоварен със задачата да спаси Италия от неплатежоспособност, намекна, че е готов да остане начело на третата по големина икономика в еврозоната и след изборите другата година. „Италианците искат стабилно държавно управление“, заяви Монти в заключителна реч по време на форума „Амброзети“, ежегодна конференция на брега на езерото Комо, която често дава тон на обществените дебати в страната през есента.
Идеята, че Монти, който е бивш еврокомисар, може да остане на премиерския пост и след парламентарните избори следващата пролет, започна да набира популярност сред местния бизнес елит. Енрико Кукиани, главен изпълнителен директор на най-големия италиански кредитор Intesa Sanpaolo SpA, заяви, че е „желателно и много вероятно“ Монти да задържи властта. „Сега той поправя основите, така че публичните финанси да могат да подкрепят в даден момент стратегия за ръст“, заяви Нани Бекали, базиран във Франкфурт главен изпълнителен директор за Европа в General Electric. „Монти разчита на последователност и се фокусира върху приоритетните задачи. За Италия досега  това означаваше концентриране върху фискалните въпроси, но следващата мисия е ръстът.“
Изследване на общественото мнение, проведено от агенция ISPO, разкрива, че 37% от италианските гласоподаватели се надяват, че страната ще има експертно правителство след следващия парламентарен вот през април. Макар че 46% искат да имат класически политически кабинет, този дял от гласоподавателите е разделен между десните, левите и центристките партии. Изборите едва ли ще доведат до мнозинството на определена сила, сочи месечно изследване на общественото мнение, публикувано в петък от агенция SWG. Италианските политици са в неудобна позиция. Те са под натиск да изразят подкрепа за непопулярните пенсионни, трудови и данъчни реформи на Монти, изисквани от Брюксел и Европейската централна банка (ЕЦБ), докато в същото време готвят предизборни кампании. „Аплодираме Монти, но изборите са солта на демокрацията и те диктуват, че победителят управлява“, заяви Анджелино Алфано, председател на партията „Народ на свободата“, основана от Силвио Берлускони, който Монти замени като премиер в края на миналата година, когато разходите по кредитирането на италианското правителство скочиха до обезпокоителни нива.
Монти, чиято ефективност зависи от това да бъде над партийните борби, избягва всякакви категорични заявки, че ще остане в политиката. В речта си той говори за „завръщането на политиката към обичайния й курс“ и предложи редица съвети на евентуалния си наследник, включително наблюдението си, че голяма част от управлението на Италия реално се извършва в Европа. Той обаче заяви, че „политиците всъщност са по-добри“, отколкото е очаквал и отрупа с похвали широкия двупартиен спектър от кадри, подкрепящи кабинета му. Той изтъкна Демократичния центристки съюз, възродилата се в по-малка форма Християндемократическа партия, която открито подкрепя нов мандат на Монти. Въпреки че голяма част от бизнес елита в страната твърди, че втори мандат на технократа ще послужи като гаранция, че Италия ще предприеме решителни инициативи, други виждат същите гаранции във факта, че много от икономическите мерки на Рим се диктуват от ЕС или ЕЦБ.
„Италия трябва да се възползва от новата програма, обявена от президента на ЕЦБ Марио Драги, и то бързо. Това ще върже ръцете на следващото правителство“, заяви Джанлука Гарби, управител на Banca Sistema, специализирана във финансирането на държавния сектор. Той визира възможността държавите от еврозоната да получават европейска помощ, за да понижат разходите си по кредитирането – план, предложен от Драги в края на миналата седмица. Много висши италиански банкери споделят мнението на Гарби, но други бизнес лидери, предимно от малките и средни промишлени компании, които съставляват голяма част от италианския корпоративен сектор, са по-загрижени за последствията от загубата на суверенитет, до която ще доведе европейската помощ. Спредът между доходността по 10-годишните държавни облигации на Италия и Германия намаля до 3,5% спрямо 4,5% в края на миналата седмица, най-вече заради изказването на Драги. Италия трябва да се опита да поддържа тази инерция, като помоли за помощ, която носи със себе си редица условия по фискалната и други държавни политики, смята Гарби, който работеше за Драги в италианското Министерство на финансите през 90-те години. „Говорим за доходността по 10-годишните облигации, а хората нямат никаква представа какво ще е състоянието на Италия дори след 12 месеца“, заяви той. „Реално не се нуждаем от помощ сега, но именно затова моментът е подходящ да я поискаме.“

По в. „Уолстрийт джърнъл“