Докато в Европа цари страх от евентуален крах на еврото, икономистите на стария континент не предвиждат тежки инфлации за близкото бъдеще. Проучване от САЩ обаче показва, че хиперинфлациите далеч не са рядкост в икономическата история на човечеството.
Според германския  вестник "Ди Велт", въпреки  невижданите до този миг огромни потоци от пари към Европа, предизвикани от решението на Европейската Централна Банка (ЕЦБ) да изкупува облигации от закъсалите в дълговата криза страни, опасностите от екстремно обезценяване на еврото са малки. Прогнозите са оптимистични, но германските експерти не пропускат да отбележат, че годишната инфлация в еврозоната през август достигна 2,6%. Тези резултати говорят за сериозен провал на ЕЦБ относно темповете на ръст на инфлацията в еврозоната. От изданието припомнят, че президентът на ЕЦБ постави за цел годишната инфлация да не достига повече от 2% - граница, в която ЕЦБ успя да се вмести за последен път през декември 2010 година. За сравнение, в САЩ, където Федералния резерв отново отключи спасителния поток от пари, изкупувайки дългове на стойност милиарди долари, годишната инфлация към момента е 1,7% . Това е стойност, до която дори Германия, която отчита годишна инфлация от 2,1%, не се доближава.
Предвид сериозната рецесия в много държави, малко икономисти вярват че в близките 1-2 години може да се стигне до сериозно покачване на инфлацията. Според много експерти обаче, гледащи в по-далечен план, опасността от хиперинфлация в един по-късен етап е напълно реална и тя би била резултат от "хлабавата" парична политика, която се води в последните години.
Учени от Балтиморския университет в САЩ изчислиха колко опустошителна би могла да бъде хиперинфлацията - форма на инфлацията, при която месечния й ръст е повече от 50%. Според изследването, проведено от учените в Балтимор, в което се представят най-тежките документирани хиперинфлации в историята на човечеството, до момента в света е имало 56 такива. Първата от тях се е случила през далечната 1795 година във Франция. Тогава, по времето на Френската революция, месечното поскъпване на ценните книжа достигнало 304%. Това обаче далеч не е най-сериозната инфлация, случила се някога. Върхът на класацията заема Унгария. Продължилата близо 1 година хиперинфлация, между август 1946 и юли 1947, опустошава напълно икономиката на страната и води до поскъпване на стоките с 207%, при това  не за година, не за месец, а за един единствен ден. Цената на стоките се е удвоила в рамките само на 15 часа.
На второ място в негативната класация е и последната хиперинфлация в света - тази в Зимбабве, случила се между март 2007 и ноември 2008. В този период стоките в африканската държава поскъпват с 98% за един ден, а пълното удвояване на цените отнема само 25 часа. Третото място е за югославската инфлация между 1992 и 1994 година , при която дневното поскъпване на стоките достига 65%, а удвояването на цените отнема само 38 часа. Интересно е, че в топ 10 фигурират и играещите и днес основна роля в икономиката на Европа Гърция и Германия. Намиращите се днес на двата полюса в икономическо отношение страни, в миналото са били подложени на сериозни хиперинфлации. Заемащата пето място в класацията инфлация в Германия, вилняла между август 1922 и декември 1923, довежда до дневно поскъпване на стоките от 21%, при което удвояването на цените става за по-малко от 4 дни. От  в. "Ди Велт" коментират, че поскъпването на стоките в Германия през този период било толкова бързо, че било по-изгодно парите да бъдат изгаряни, отколкото с тях да се купува материал за огрев. Гръцката хиперинфлация (май 1941-декември 1945) пък е на 6-то място с 18% дневно поскъпване.
Цифрите от американското изследване неминуемо би трябвало да породят мисли относно последствията от мерките за справяне с финансовата криза. По въпроса обаче, дали те могат да доведат до нови хиперинфлации след няколко години, и ЕЦБ и Фед мълчат.

(По в.“Ди Велт“).