Англосаксонският капитализъм беше нарицателен за твърдо икономическо кредо, основано на стабилните пари, свободната търговия, ограничената намеса на правителството и отворените и конкурентоспособни пазари. За сравнение Европа беше дом на разточителни правителства, които разчитаха, че инфлацията, девалвацията и протекционизмът ще ги спасят от проблемите. Но благодарение на финансовата криза тези карикатури се преобърнаха. Сега именно еврозоната е ангажирана със стабилни пари, фискална консолидация и структурни реформи, които да освободят икономиката на предлагането, докато САЩ и Великобритания разчитат на принтиране на пари и дефицитни разходи. Миналата седмица Федералният резерв на САЩ обяви нова серия покупки на облигации, докато Великобритания дискутира дали да се откаже от целта си за дълга. Разбира се, еврозоната не възприе този подход само по свое желание, а и защото правителствата и централната банка са ограничени от строги правила, свързани с членството им в еврозоната. Ако бъдат оставени да се оправят сами, повечето национални правителства веднага биха поели по англосаксонски път. В това отношение еврото е като златен стандарт, който насочва правителствата по правия път. Всъщност еврото е по-строго ограничение за правителствата, защото то замени националните валути и направи така, че да е почти невъзможно държавите да се откажат от него. Старомодната общоприетост е дълбоко вкоренена в еврозоната.
Кой е правилният модел? И англосаксонският модел, и този на еврозоната могат да използват историята в своя полза. САЩ и Великобритания сочат катастрофите от 20-те и 30-те години на ХХ в. Те смятат, че Голямата депресия учи, че ръстът може да се възстанови чрез комбинация от дефицитни разходи, девалвация и свръххлабава парична политика за подпомагане на цените на активите, като така стимулират търсенето. От друга страна, политиците от еврозоната може да дадат за пример успеха на златния стандарт през ХIХ в. Викторианците например смятали, че жертвите, направени при връщането на златния стандарт след Наполеоновите войни, са основата за британския просперитет. Модерната история също е в полза на еврозоната. Швеция, Ирландия, Нова Зеландия, Бразилия, Чили и източната част на Германия бързо се възстановиха, след като предприеха мерки за фискална консолидация и структурни реформи, отбелязва Лудгер Шукнехт, директор на икономическия отдел на германското Министерство на финансите. Тези страни имаха нисък ръст на икономиката, висока безработица, огромни дефицити, растящ дълг, слаба регулаторна и бизнес среда – всичко това напомня не само на ситуацията в ударените от кризата европейски страни в момента, но и на тази в много развити икономики, включително САЩ и Великобритания. Урокът от тези възстановявания е, че създаването на ръст зависи от подход от три части, включващи възстановяване на стабилността на държавните финанси, структурни реформи за подобряване на функционирането на труда, стоковите и финансовите пазари и засилване на институционалната среда чрез заличаване на корупцията и подобряване на прозрачността и върховенството на закона.
Но историята дава и много предупреждения на двете страни. В подхода на САЩ и Великобритания големият риск е завръщане на ужаса на инфлацията от ХХ в., когато свободните централни банки загубиха доверието в себе си. Фед и Bank of England оправдават настоящата хлабава политика с ниската инфлация и високото доверие в техните цели за инфлацията. За сравнение рискът за еврозоната е политически – гласоподавателите може да не се съгласят на жертвите, необходими за възстановяване на икономиката. Безработицата в Испания, Португалия и Гърция е отчайващо висока. По-лесно за Великобритания беше да предприеме вътрешна девалвация през 20-те години на XIX в., когато само богатите имаха правото да гласуват. Но дори и тогава икономическите трудности доведоха до политически вълнения, създаването на полицейски сили, увеличаването на профсъюзите и натиск за демократични реформи. Но ако еврозоната може да устои на политическия натиск, причинен от фискалните икономии и структурните реформи, включително като предприеме стъпки за подобряване на собствената си демократична легитимност, тогава историята подсказва, че валутният съюз най-накрая ще излезе от кризата с по-динамична и конкурентоспособна икономика. Събитията от миналата седмица са окуражаващи. Холандските гласоподаватели подкрепиха с мнозинство проевропейските партии на изборите миналата седмица и объркаха скептиците, които очакваха голяма подкрепа за  периферните партии. Германският конституционен съд обяви, че спасителният фонд на еврозоната не нарушава германската демокрация. Речта на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за състоянието на ЕС даде най-ясна представа от всички европейски лидери от началото на кризата досега за посоката, в която трябва да се насочи ЕС и как да постигне целта си. Речта беше последвана от реалистични предложения за създаване на Европейски банков съюз, който е важен за скъсване на връзката между правителствата и банките.

По в. „Уолстрийт джърнъл“