Все по-сериозна се очертава вероятността Германия да избегне изпадане в рецесия през второто полугодие, след като отбеляза ръст на БВП от 0,3% през второто тримесечие спрямо спад от 0,2% за останалата част от еврозоната. И докато Германия се очертава да е в относително добра форма до края на 2012 г., същото не може да се каже за другите страни от еврозоната, особено южните. Ако направим съпоставка с Гърция (където безработицата е 22,5%) и Испания (24,8%), ясно е, че паричното обединение носи непоносима доза социална несправедливост. Докато Германия се радва на сравнително благоприятни икономически перспективи, съседите й горят.
Огромният тласък на производителността и конкурентоспособността, който Германия получи от създаването на единната валута, е трайно предимство, чиито крайни проявления в момента се виждат под формата на бунтове и вълнения из региона. Южноевропейските държави трупаха дефицити, често финансирани от германската банкова система, което от своя страна създаваше излишъци за водещата икономика на Стария континент. Музиката на тази въртележка вече секна и мнозина в еврозоната се питат чии интереси всъщност обслужва еврото.
Частичен отговор на този въпрос даде чешкият президент Вацлав Клаус в сряда по време на конференция в Ню Йорк, организирана от “Блумбърг”. Той обрисува  Гърция като жертва на паричен съюз, затворена в капана на усмирителна ризница, а връщането към драхмата представи като победа за гръцкия народ. Собствената му страна има ангажимент да въведе еврото по споразумението си за присъединяване към Европейския съюз от 2004 г., но конкретна дата не е насрочена. Отношението на Клаус към влизането във валутното обединение е концентрирано в пренебрежителното изказване: “Може би през 2074 г. ще станем част и от Европейския паричен съюз”, което в общи линии означава никога. Клаус очевидно вярва, че за страните е по-добре да напускат. Подобен сценарий не означава непременно катастрофа. “Технически постижимо е. Предсказанията на всички политици за ужасни последици от подобна мярка са безпочвени.” Собствената му страна бе образувана след разпада на валутно обединение, когато Чехословакия се раздели на републиките Чехия и Словакия. Първата работи с кроната, а втората вече е в еврозоната. “Не смятам, че еврото като парична единица е на път да изчезне. Въпросът е дали сегашните 17 членки и потенциално още няколко трябва да бъдат или изобщо ще бъдат в системата.” Подобен въпрос си задават навсякъде от Атина до Мадрид.  
    
По в. “Дейли телеграф”