Правителството на Унгария реагира на тежкото икономическо положение с възходяща корекция на целите си за бюджетния дефицит за тази и следващата година, заявиха анализатори и някои опозиционни партии. Изненадващо ранното отказване на кабинета от плана за въвеждане на данък върху финансовите транзакции на централната банка предизвика още по-широко одобрение и покачи националната валута, форинта, спрямо еврото.
Със съзнанието, че икономическият растеж няма да покрие първоначалните очаквания, донякъде заради забавянето на еврозоната, правителството в Будапеща ревизира очакванията си за тази година. Управляващите признаха наличието на рецесия и смъкнаха прогнозата за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) през следващата година на едва 1%, при 1,6% по-рано. Корекцията в изчисленията за икономическия темп, наред с решението да не се въвежда данък върху операциите на централната банка (финансова маневра, която изтласква част от дефицита от 2013 г. към 2014 г.), разкри дупка във фиска за следващата година. Недостигът трябва да бъде покрит стабилно, ако Унгария иска да избегне наказателната процедура за прекомерен дефицит, налагана върху членки на ЕС, които хронично нарушават финансовия канон, включително изискването за дефицит под 3% от БВП.         
„Пакетът всъщност учуди с липсата на изненади“, коментира старши икономистът на Raiffeisen Bank Золтан Торок. Той отбелязва, че комплексът от допълнителни фискални мерки на обща стойност над 1% от икономическото производство на Унгария включва предимно традиционни мерки за затягане на коланите и никоя от неортодоксалните политики, приложени по-рано. Сред извънредните стъпки бе и решението на правителството да насочи ресурсите на фондовете за задължително частно пенсионно осигуряване към държавната хазна, както и налагането на тежки кризисни данъци върху определени сектори, като банковия. Правителството за пореден път възприема по-помирителен тон, като изоставя идеята за данъчно облагане на дейността на централната банка, отбелязва икономистът на BNP Paribas Михал Дибула. „Изоставянето на налога е добра новина, тъй като представлява крачка напред към възобновяването на преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС)“, казва Дибула. Унгария се стреми към споразумение с външните кредитори, което ще й осигури кредитна линия от €12-15 млрд. в случай на необходимост. Макар много анализатори, включително Торок, да не таят особени надежди за подобна спогодба, министърът на икономиката Дьорд Матолши  заяви в петък, че Будапеща и МВФ смятат икономическия растеж за приоритет, поради което той вярва в окончателния успех на преговорите.
Друг плюс е, че новият план на правителството включва повече орязване на разходната част, отколкото опити за увеличаване на приходи, посочва Торок. Подобни мерки за икономии включват отложено вдигане на заплатите на учителите, таван за държавните субсидии и намаляване на държавното съфинансиране на проекти, осъществявани с частичното подпомагане на ЕС. Има и рискови моменти, като планът за оптимизиране на събирането на данъци. „Има много потенциални капани за предвиждания темп на икономически растеж от 1% следващата година“, казва Янош Шаму, икономист в Concorde, който не е напълно убеден, че Унгария ще успее да се отърве от наказателната процедура за бюджетния дефици. Това налага трайно подобрение на структурния дефицит, което още не е налице.
   
По в. „Уолстрийт джърнъл“