Европейските правителства пуснаха в действие постоянен спасителен фонд с капацитет €500 млрд. в подкрепа на затъналите в дългове страни. Не за първи път от началото на вече тригодишната криза бе изразена увереност, че допълнителната финансова мощ няма да потрябва в близко бъдеще. Финансовите министри на 17-те членки на еврозоната обявиха Европейския механизъм за стабилност (ESM) за официално действащ, но заявиха, че Испания, най-големия потенциален клиент на фонда в краткосрочен план, не е на крачка от използването му. Отложени бяха решенията по следващата вноска от заемите за Гърция и евентуалната програма за съдействие на Кипър.
„Създаването на ESM прави стратегията на страните членки правдоподобна и снабдява еврозоната с много по-добри инструменти за реакция на бъдещи кризи“, заяви премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер преди началото на срещата на финансовите министри. Създаването на фонда бе улеснено от предложението на ЕЦБ през август да купи облигации на фискално затруднени страни, което смъкна лихвите в Испания и Италия и спечели време на европейските правителства да се заемат с първопричината за трусовете в региона. ESM ще замени временния Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF), който изразходва €192 млрд. от налични €440 млрд. за заеми за Ирландия, Португалия и Гърция. Двата фонда ще работят успоредно, докато EFSF не бъде спрян поетапно в средата на 2013 г. 
Контролиран от финансовите министри в еврозоната, ESM може да заема директно на правителствата, да се намесва на дълговите пазари, да предлага кредитни линии и отпуска заеми за рекапитализирането на банки. Той ще бъде упълномощен да вкарва директно капитал в банките веднага щом паричното обединение създаде централен регулатор, може би през 2013 г. ESM наследи тези правомощия от временния фонд, но засега ще бъде без други две EFSF, които така и не бяха използвани – сертификатите за застраховка на дългове и  инструментите за съвместно инвестиране, проектирани да използват ливъридж за подсилване на въздействието си.
Финансовите министри похвалиха икономическата реформа в Испания, отказаха да притиснат правителството в Мадрид за повече бюджетни икономии и заявиха, че договорената през юли програма за подпомагане на банките ще струва много по-малко от заделените за нея €100 млрд. Плащанията по тази схема ще станат задължение на ESM от ноември. „Подобно на други държави, Испания страда от неконтролируемите спекулации, провокирани от несигурността, заобикаляща еврозоната като цяло“, заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле. „Испания обаче не се нуждае от помощ.“ Уличните протести срещу затягането на коланите и предизборните кампании в три региона на страната повлияха на решението на Мадрид да отложи молбата за спасителен пакет. Докато изчаква да получи по-добра представа какви биха били обвързващите условия на Европа, Мадрид изключи варианта за допълнителни икономии.
Финансовите министри заявиха, че следващият ход спрямо Гърция е в ръцете на екипа на тройката външни кредитори (ЕК, ЕЦБ и МВФ), който преговаря с Атина за планираното орязване на бюджета, продажбите на активи и икономическите реформи. Управляващата коалиция на премиера Антонис Самарас е във вътрешни дебати и открити спорове с кредиторите за изготвянето на схема за 13,5 млрд. в спестявания (условие за получаване на следващия транш заеми от 31 млрд.) На Гърция бяха обещани 240 млрд. от избухването на кризата насам.      

По в.„Вашингтон пост“