Отличава ли се с нещо поведението на американския фондов пазар при втори президентски мандат? Това е належащ въпрос, предвид факта, че до официалното начало на новите четири години на Барак Обама в Белия дом остават по-малко от две седмици, пише Марк Хълбърт.
Определено звучи правдоподобно предположението, че фондовият пазар се държи различно при втори управленски период в САЩ – по същата причина, поради която изобщо съществува цикъл на президентските избори. Тези зависимости са в действие, защото след досега си с властта държавните глави са готови на всичко да бъдат преизбрани. Ако следваме тази логика до логичното й заключение, лидерите, които печелят втори мандат (и по тази причина не могат да се кандидатират за трети), ще са ръководени от значително по-различни стимули. Разбира се, политическите партии, с които са обвързани президентите във втори мандат, запазват мотивацията и задачите си. Но ако се доверим на историята, държавните глави с втори мандат се отдават на по-мащабни и дългосрочни цели – мерки, които обслужват историческото им наследство. И доколкото изобщо политическият дневен ред зависи от тях, логично е да предположим, че фиксидеите им ще произведат подчертано различно поведение на фондовия пазар.
Именно това очаквах да открия при анализа си на статистиката, но останах изненадан. Да започнем с разглеждането на календарните години. От 1940 г. насам, обичайната първа спирка на специалисти, занимаващи се с изследване на президентския цикъл, Dow Jones Industrial Average е отчел среден годишен ръст преди дивидентите от 7,8%. Сравнимата средна стойност при втория мандат на президентите е 6,4%. Предвид относително малкия брой преизбирания и променливостта на резултатите на годишна база, тази разлика от 1,4 процентни пункта не е значима при равнището на доверие от 95%, което статистиците често използват, за да установят дали определен модел е истински.
Какво може да се каже за поведението на фондовия пазар на годишна и тримесечна база при втори мандати? Например, възвращаемостта на акциите при вторите мандати може да не е концентрирана във втората половина от периода, както при първия мандат, когато президентите се опитват да подхранят икономиката с наближаването на изборите. Преценете сами. Ако съпоставим поведението на Dow Jones по тримесечия през четиригодишния президентски цикъл, ще забележим огромната прилика между данните за вторите мандати и показанията за всички години от 1940 г. насам (в случая се използват фискални години, които започват на 1 октомври). Предвид малкия брой втори мандати в този период разликите между двете траектории са в приемливи граници. Най-добрите години при втори президентски мандат например са в третата година на цикъла – както и за всички останали години от извадката.
Какъв е изводът? Ако следвате теорията за цикъла на президентските избори, няма нужда да нагласяте заключението, до което иначе бихте достигнали само защото Обама е на път да започне втория си мандат.