Европейският съюз (ЕС) е похарчил близо €5 млрд. от 2000 г. насам за финансирането на национални инвестиции в проекти за енергийна ефективност с идеята да намали употребата на горива и изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. Нов доклад на Европейския съд на одиторите, който следи изразходването на парите на съюза, показва обаче, че повечето средства най-малкото са се отклонили от предписаните приоритети.
Докладът обхваща Чехия, Италия и Литва, трите страни с най-голямо отпуснато финансиране за капиталовложения в методи за постигане на енергийна ефективност в периода след 2007 г. Анализът констатира, че тези държави не са управлявали парите добре, но в същото време обвинява и Европейската комисия (ЕК), която създава програмите за финансиране, че не е подготвила качествени планове за разходите. Основният проблем според одиторите е, че инвестициите не са направени по най-рентабилния начин. Страните не са се концентрирали върху обществените сгради, които могат да донесат най-висок процент спестяване, а върху тези с най-спешна нужда от ремонт.
„Въпреки че всички проверени проекти отчитат планираното физическо производство, като подменени прозорци и врати или поставена изолация на стени и покриви, разходите са високи на фона на потенциалното енергоспестяване. По-важно съображение от енергийната ефективност се е оказала нуждата от освежаване на обществени сгради“, се посочва в резюмето на доклада. Според съда периодът за възвръщане на тези инвестиции е средно 50 години, а в някои случаи и много повече. При обновяването на Училището за туризъм в Клайпеда, Литва, например планираното време за изплащане на вложените средства е 156 години. Това означава, че средствата са на практика прахосани, тъй като средният живот на ремонтираните части е много по-кратък от това. Същото може да се каже за живота и на някои от сградите. Прессъобщението към анализа бе дори още по-категорично. „Никой от проектите, които проверихме, няма оценка на нуждите или дори анализ на съотношението между потенциалното енергоспестяване и размера на инвестициите. Страните членки по същество са използвали средствата, за да освежат обществените сгради, докато енергийната ефективност в най-добрия случай е била на втори план“, казва Харалд Вьогербауер, член на съда и отговорник по доклада. За да избегне повтарянето на проблема, съдът предлага проектите, които получават европейско финансиране, да бъдат под постоянно наблюдение за оценка на енергийната им ефективност. Препоръчва се още изборът на проекти да бъде прозрачен, а ЕК да постави ограничение за периода на възвръщане на инвестицията.