Дните на английската лира като сигурен актив са минало, поне засега. Хедж фондовете продават повече паундове, отколкото купуват за пръв път от пет месеца насам. Спекулантите се отказват от залога.
Накърненият статут на британската валута в очите на международните инвеститори пролича ясно в реакцията на празните приказки за валутни манипулации през изминалия уикенд. Две парични единици бяха силно засегнати при отварянето на пазарите в понеделник – японската йена, чиято стойност е умишлено потискана от Токио, и английската лира, която удари седеммесечно дъно спрямо долара в един момент. Разбира се, паундът ще има своите добри сесии на борсата, особено ако данните за безработицата продължат да показват спад, а протоколите от заседанието на централната банка не дават индикации, че комисията по паричната политика бърза да предприема нови икономически стимули.
Проницателните трейдъри обаче ще продават дори при възход на паунда с ясното съзнание, че е малко вероятно той да се запази. И не само защото настоящият управител на централната банка сър Марвин Кинг, който е към края на мандата си, даде да се разбере миналата седмица, че предпочита по-евтина валута, която да подпомогне износа. Нито пък защото приемникът му Марк Карни намекна, че ще възприеме още по-свободен подход към постигането на правителствената цел за инфлация от 2%. Тези фактори определено не подкрепят стойността на паунда, но освобождаването от него започна преди тези изявления.
Разпродажбата не е резултат и от внезапна преоценка на силните и слабите страни на британската икономика. Перспективите за бърз растеж във Великобритания изглеждат слаби, но същото бе валидно и преди година, когато спекулативните пари заливаха Лондон, а паундът бе възприеман като фактор на стабилността. Според някои анализатори опасността от смъкване на британския кредитен рейтинг ААА е причината спекулантите да изтеглят парите си доста преди агенциите да предприемат подобна крачка, но за такава вероятност се говори от месеци.
Всъщност обяснението за поевтиняването на паунда е просто – негативните фактори, действащи за понижаването на стойността на други валути, изчезнаха, което направи ефекта от силите, потискащи курса на паунда, очевиден. Само преди година малцина бяха готови да заложат на еврото, което изглеждаше на ръба на срив, но изявленията на президента на ЕЦБ Марио Драги премахнаха опасността, поне засега. Другият риск, от фискална пропаст в САЩ, също бе елиминиран, както и твърдото приземяване в Япония. Не е като инвеститорите да са се събудили един ден с прозрението, че Великобритания е икономика в застой с висок дефицит. Това им е известно от доста време. Разликата е, че преди година имаше по-належащи притеснения. Днес тях ги няма и паундът е удобна цел за продажби.