Всички очакваха големия пробив: нова аграрна политика, която да превърне Стария континент в цъфтяща градина с модерно земеделие и модерна система за финансиране на земеделската дейност. Но се получи друго...
Европа се нуждае от нова аграрна политика. И Европарламентът е решен да й я даде. Но дали и тази реформа няма да се окаже поредната победа на мощното лоби на селските стопани? В крайна сметка те и друг път са печелили битки, изглеждали почти изгубени. А истинските губещи все си остават европейските данъкоплатци. От първоначалния замисъл на реформата накрая не остана почти нищо, оплаква се германската евродепутатка Улрике Родуст. "Вече не можем да говорим дори за повърхностна реформа - това е връщане назад към 80-те години на миналия век", казва тя. Родуст визира предложението на аграрната комисия в Европейския парламент, представяно сега за реформа. Тази реформа обаче не променя нищо: и занапред европейските селски стопани ще си получават директните плащания от Брюксел по формулата - колкото по-голяма е страната, толкова по-щедри са субсидиите. За обикновения земеделец в Германия например това означава по около 300 евро помощи за всеки хектар обработваема площ.
Ще рече, че който има много земя, и занапред ще може да разчита на стотици хиляди евро от Брюксел. "Това е катастрофа", възмущава се Мартин Хойслинг от Зелената партия в Германия. Според него Брюксел е прекалено щедър към големите в бранша. За тях би трябвало да се определи горна граница от 100 000 евро преки плащания. "Само така биха останали средства и шансове и за по-малките ферми", аргументира се експертът.
ЕС дава 40% от общия си бюджет за селскостопански субсидии - около 58 милиарда евро годишно. Но разпределението на тези средства е твърде неравномерно - така например производителите на зърно получават повече директни плащания, отколкото производителите на мляко, което не е логично, твърдят експертите. Днес 80% от всички средства за европейските фермери отиват в ръцете на едва 20% от предприятията.
Историята на тази злощастна аграрна реформа е пример за това как в Брюксел се прави политика, която остава встрани от обществения интерес, пише по този повод вестник "Ди велт". Всички заинтересовани преследват личните си интереси, а те често са напълно несъвместими. Подкрепяни пряко от мощното земеделско лоби в Европа и индиректно от националните правителства, които не горят от желание да си навличат гнева им, производителите на селскостопанска продукция се оказват еднолични победители в тази битка. Губещата страна е също ясно дефинирана - европейският данъкоплатец. В тази игра на покер за пари, влияние и власт роля играят и европейските лидери. Те определят сумите, предвидени за отделните държави. Най-облагодетелствана е Франция, която получава най-голямото парче от тортата - 47,7 млрд. евро преки плащания от Брюксел до 2020 година. Следва Германия с 31,8 млрд. евро за следващите 7 години, и т.н. и т.н. Ще рече, че всичко си остава така, както си е било и досега. За каква реформа говорим тогава?

По „Дойче веле“