Колко дълго можеш да опъваш нервите на ЕС? Максимум 4 години - толкова време му трябваше на Брюксел да разбере, че България, Унгария и Румъния са се качили на главата на общността и трябва да бъдат поставени на място.
На светлата дата 8 март външните министри на четири държави от ЕС отправиха апел за създаване на нов контролен механизъм в рамките на ЕС. Според Германия, Дания, Холандия и Финландия онова, което се нуждае от защита, са ни повече, ни по-малко фундаменталните ценности на ЕС, а именно - демокрацията, върховенството на закона, зачитането на човешките права и свободата на изразяване. Никъде в писмото на министрите не се казва кои са страните, посягащи на тези фундаментални ценности на ЕС, но Асошиейтед прес веднага ги разкри като Румъния, България и Унгария. Надали е било особено трудно да се отгатне това.
Румъния миналата година се сдоби с премиер, който започна да управлява с декрети и си постави за цел да свали президента. И понеже нямаше откъде да намери необходимите гласове за отстраняването му, просто издаде декрет, с който промени правилата за гласуване на импийчмънт. Преди това обаче премиерът беше предвидил, че Конституционният съд може да оспори решенията му и затова превантивно издаде декрет, с който отне правото на съда да оспорва процедурата по импийчмънт.
В Унгария беше извършено същия тип посегателство върху демократичните норми. Мнозинството на Виктор Орбан гласува нова конституция, в която веднага започна да внася изменения. С тях бяха отнети правата на опозицията, на медиите, на бездомните, на студентите и на хората с хомосексуална ориентация. И за да не бъдат тези решения оспорвани в съда, бяха гласувани допълнителни поправки в конституцията, с които съдилищата загубиха правото да се произнасят по законите. С поредна поправка бяха отменени дори стари съдебни решения.
България действа по сходен начин – с парламент, който променя правилата, щом те вече не устройват мнозинството. А също и с изпълнителна власт, която с победоносен щурм на недоизучените си войници превзе правосъдието, прогонвайки от него независимите гласове. А също и с трети елемент, който липсва в Унгария и Румъния – мутризацията на трите власти.
По ирония на съдбата на същата дата 8 март, на която Германия, Дания, Финландия и Холандия призоваха ЕС да си защити не друго, а основополагащите ценности, в София беше назначен нов началник на следствието. Той се оказа с намекващия за корупция прякор „Пепи еврото“, както и с биографията на т.нар. поръчков свидетел. В Брюксел може и да са гледали това само на филм, но в София си е реалност, позната на всеки репортер, отразяващ съдебни процеси. Довършването на съдебната система през последните четири години е особено дързък процес не за друго, а защото се извършва пред очите на какви ли не международни наблюдатели с техните мониторингови доклади, въведени тъкмо за да следят как се укрепва същата тази съдебна система. Това, което беше извършено със системата за справедливост в България, е кражба пред очите на полицая, а не просто кражба. Е, „полицаят“ най-после си спомни, че не е с вързани ръце.
Според предложението на четиримата външни министри Европейската комисия би следвало да въведе мерки за посегателство срещу фундаменталните ценности, като те могат да стигат включително дотам да се отреже финансирането на съответната страна по европейските фондове. Показателното тук е как традиционните демокрации си представят крайното наказание за недемократичност – именно като бъркане в джоба на провинилите се, а не като писане на доклади, чертаене на пътни карти или финансиране на учебници за нуждата от ценности, както обикновено обичат да постъпват бюрократите от Брюксел. Трябва да са разбрали, че Унгария, Румъния и България ще ги заболи само ако им бъде врътнато кранчето. Все пак през изтеклите години в общия ЕС не само Източна Европа опозна слабото място на демокрациите, но и демокрациите проумяха слабото място на проблемните си комшии от Изток.
По „Дойче веле“