Пред присъединяването на Хърватия към ЕС вече няма никакви пречки, но дали страната е готова за пълноправното членство? Не, твърди журналистът Флориан Хасел в коментар за "Зюддойче цайтунг".
Нямаше ли вече нещо подобно? Като например прибързаното приемане на България и Румъния през 2007 година, макар че двете страни не бяха готови нито в политическо, нито в икономическо отношение? Дори след шест години пълноправно членство и възлизащите на милиарди европейски помощи те все още не са. Не беше ли така и с Гърция, която също не беше подготвена за суровата конкуренция в Европейския съюз и се наложи постоянно да бъде подпомагана финансово? Не гледа ли днес целият свят към Кипър - толкова обичания от богатите руснаци и украинци остров с гостоприемните си банкери и нотариуси, за чието спасение сега са нужни десет милиарда евро?
Ето, че сега Европейската комисия даде зелена светлина за присъединяването на Хърватия към ЕС на 1 юли тази година. Който прочете доклада на комисията, се оказва като че ли в някакъв паралелен свят - той не съдържа и един ред за провалените реформи и икономическата вихрушка, която от години бушува в ЕС. 15-страничният документ констатира, че Хърватия е узряла за пълноправното си членство в общността.
А всъщност Хърватия е държава, белязана от клиентелизма, с хаотична администрация и раздут държавен сектор. Правната й система почти не функционира, а изостаналата й икономика изобщо не е подготвена за предизвикателствата на ЕС. Всички тези факти са детайлно описани в докладите на МВФ, Световната банка, "Трансперънси интернешънъл" и ООН. Изглежда обаче, че ЕК просто ги игнорира.
В Брюксел очевидно предпочитат да си затварят очите, настоявайки, че Европа е най-вече воля и визия. И формално ЕС може да се позове на действащия Европейски договор, съгласно който трябва да бъдет приети всички страни, постигнали минималните демократични стандарти. В параграфи 6 и 49 за икономика изобщо не става дума. Това обаче е съмнително оправдание. Там, където иска, ЕС отдавна налага икономическата си воля - например при приватизацията на хърватските корабостроителници. Брюксел и Берлин обаче не са склонни да направят честно резюме на нещата и да понесат съответните последствия. Бундестагът, който все още би могъл да предотварати приемането на Хърватия, ще гласува "за". Някои депутати под сурдинка признават, че присъединяването ще е прибързано, но нямат политическа смелост да кажат "не", защото това отново ще противопостави Германия на много други страни в Европа. По този начин Брюксел и Берлин отправят и погрешни сигнали към другите балкански държави - а именно, че могат да разчитат на пълноправно членство и без да са приключили реформите. Тоест приемането на Хърватия е не само прибързано, но и опасно.
По „Дойче веле“