Бившият канцлер Хелмут Кол, архитектът на германското обединение, призна, че никога не би спечелил референдум за приемането на еврото в странанта и е действал „като диктатор“, за да наложи единната валута. В интервю от 2002 г., но публикувано едва сега като част от научна теза на журналиста Йенс Петер Паул, Кол казва, че идеята зад еврото е била да се предотврати нова война в Европа.
„Нации с единна влута никога не са воювали помежду си“, казва той и си припомня как тогавашният френски президент Франсоа Митеран и други европейски лидери са го притискали неколкократно да прокара идеята за еврото, която не е била много популярна в Германия. „Те смятаха – и бяха прави, че ако Германия не приеме еврото, никоя друга страна няма да го направи. А пък за Германия смятаха, че ако Хелмут Кол не прокара идеята, друг няма да може.“ Едно от последвалите решения върху тази основа бе да не се оттегля на изборите през 1994 г., като остави популярния си вътрешен министър Волфганг Шойбле, сега финансов министър при Ангела Меркел, да стане канцлер. „Шойбле е много талантлив човек, няма съмнение, но този проблем не бе за новодошъл, трябваше да е някой с целия си авторитет“, спомня си Кол. Той бе канцлер между 1982 и 1998 г. и казва, че му е отнело години да създаде доверието и умения за преговори, за да убеди европейските лидери в идеите си.
Хелмут Кол си спомня, че поради подкрепата на политическите партии в Германия за запазването на дойче марката и безразличието към еврото в редиците на собствения му Християндемократичен съюз евентуален референдум за общата валута би бил загубена кауза.
„Може би залозите бяха 7 към 3 в полза на дойче марката. В края на краищата представителната демокрация може да е успешна само ако някой стане и каже: това е ситуацията. Аз обвързвам съдбата си с този политически проект. Тогава един куп хора в собствената ти партия си казват: Ако той се провали, провалям се и аз. И тогава вече не става дума за еврото, а за житейска философия.“
За Хелмут Кол въвеждането на еврото означаваше необратимостта на европейското развитие, „но при прокарването на идеята действах като диктатор“.

По „ИЮ Обзървър“