Ангела Меркел е позната като прагматичен политик. И едва ли би се захванала с нещо, което е нереалистично, макар и на пръв поглед да изглежда тъкмо така. Сега германският канцлер има нова мечта за бъдещето...
За Меркел най-важният проект на бъдещето е ясен: създаването на най-мощната в света икономическа зона - тази между ЕС и САЩ. Нуждата от подобна зона е очевидна за експертите. Светът се е променил значително и времето работи срещу Запада, твърди Чарлз Малъри от института „Аспен”:
"Относителното влияние на САЩ и Германия в света постоянно намалява в полза на растящата икономическа и политическа мощ на държави като Индия, Бразилия и Китай", казва той. Това становище споделят и европарламентаристите. В началото на годината 80 процента от тях гласуваха за създаването на зона за свободна търговия между ЕС и САЩ.
Проектът обаче е нещо повече от обикновено търговско споразумение. Де факто става дума за създаването на гигантски вътрешен пазар, чиито политически измерения значително надхвърлят значението на една зона за свободна търговия. За това говорят и цифрите. Обемът на американските инвестиции в Европа е три пъти по-голям от инвестициите на САЩ в Азия. От своя страна Европа инвестира в САЩ осем пъти повече, отколкото в Индия и Китай, взети заедно. Това са достатъчно силни аргументи за още по-тясно сътрудничество между двете икономически пространства.
Създаването на единни стандарти за сигурност на автомобилите или на електронните уреди например би могло да стимулира допълнително търговския обмен от двете страни на Атлантика. Същото важи и за хранителните продукти - дали да е разрешено използването на генни технологии в производството им, дали да се допуска обработването им с хлор с цел да се поддържа свежият им търговски вид. Различията между европейци и американци в тази сфера са значителни.
Хармонизирането на стандартите всъщност ще е най-трудната задача пред партньорите. Още повече, че много американци и без друго имат резерви по отношение на зоната за свободна търговия. "Особено по-консервативните американци се опасяват, че свободната зона ще бъде използвана като средство за пренасяне на европейската социална система на американския пазар. Сходни опасения имат всъщност и британците - заради социалните измерения на европейския проект", пояснява Чарлз Малъри.
Началото на официалните преговори между Вашингтон и Брюксел ще бъде поставено в средата на годината. По всяка вероятност те ще продължат поне година-две. Препятствията пред сключването на подобно споразумение не се малко. Особено тежки ще бъдат преговорите по аграрната политика, генните технологии, във финансовия сектор, в сферата на медицинските продукти и не на последно място - по отношение на политиката за насърчаване на културата.
Френското правителство дори заплашва да блокира преговорите, ако не бъдат взети предвид интересите на френските селски стопани и културната индустрия. Както САЩ, така и ЕС обаче имат голям личен интерес да преговарят: става дума за милиардни печалби. Колкото повече икономиката се убеждава в предимствата на общия пазар, толкова по-лесно ще отпаднат пречките пред най-голямото икономическо пространство в света.