Сп. "Икономист" Лъжите в политиката са опасни, но понякога истината е още по-лошо нещо. Еврокомисарят Чарли Маккрийви, който отговаря за вътрешния пазар, най-добре разбра това. Малко преди референдума през юни за Лисабонския договор в родната му Ирландия той каза на гласоподавателите, че "никой здравомислещ или разумен човек" не би прочел пълния текст на договора. Забележката му имаше ужасен отзвук; много от избирателите я възприеха като признание, че той не познава съдържанието на договора. Големи политически последици В изявленията му има някакъв смисъл. Безумие е силна дума, но едва ли бихте се радвали, ако някой от вашите близки си чете договорите на Европейския съюз за забавление. Голяма част от работата на ЕС може да е важна, но тя е объркваща за незапознатите - и много скучна. В Брюксел рядко признават това, но смущаващата сложност на ЕС има големи политически последици. Доказателства за това могат да се намерят в едно изследване, разпространено неотдавна от ирландското правителство. В него се търси отговор на въпроса защо гласоподавателите отхвърлиха Лисабонския договор. Проевропейски настроените посочват като причина невежеството на гласувалите с "не"; например че половината от тях са повярвали на (неверните) твърдения на противниците на договора, че с новия документ се въвежда задължителна военна служба в единна европейска армия. Но мнозина не са забелязали едно друго заключение от изследването - гласувалите с "да" са били не по-малко объркани. Само 18 процента от подкрепилите Лисабонския договор казват, че "добре разбират" договора. Или по израза на извършилите проучването "гласувалите за Лисабон са гласували по същество за Европа", а не защото са съзрели достойнствата на документа. Със засилването на натиска върху Ирландия да направи нов референдум за Лисабон (и да получи отговор "да") правителството заговори за необходимостта и договорът, и ЕС да бъдат обяснени по-добре. Това намерение обаче се затруднява от най-важния извод в проучването: повечето гласоподаватели почти не се интересуват от ЕС. "Голямото мнозинство" от обхванатите в изследването, независимо дали са гласували с "не" или "да", нямат никаква представа как се вземат решенията в съюза. "Малцина" смятат съвсем реалистично, че биха искали да научат нещо повече. Никакви референдуми Това е всъщност основното послание от резултатите на референдума. Обществеността не желае да разбере дяволски сложния Европейски съюз. Доста от ръководителите на ЕС правят едно просто заключение от това – никога не питайте директно избирателите за нещо толкова сложно като договор. Те са наясно, че много други правителства биха загубили евентуални референдуми, ако се осмелят да ги направят (наистина, другите 26 страни от ЕС предпочетоха по-безопасния път за ратифициране на договор - чрез националните си парламенти). Европейските лидери намират успокоение във факта, че - както и ирландците, гласували с "да" - повечето граждани на ЕС имат мъглявото чувство, че проектът е нещо добро, макар и да имат съвсем слаба представа как ще действа. За редица еврократи безразличието на избирателите по-скоро е нещо преодолимо, отколкото опасно. Националните политики за здравеопазването са не по-малко сложни от договорите на ЕС, твърди един дипломат, и гласоподавателите не очакват да разбират всяка подробност за функционирането на системите си на здравеопазване. Това сякаш е един привлекателен аргумент. Ала в дългосрочна перспектива лидерите на ЕС се сблъскват с един фундаментален въпрос: трябва ли да се търси информираното съгласие на избирателите за европейския проект? Отговорът със сигурност трябва да е "да". ЕС вече не е просто зона за свободна търговия. С възникването на проблеми, като имиграционната политика на ЕС или екстрадициите без право на обжалване в рамките на съюза (по силата на европейската заповед за арест), Европейският съюз вече засяга жизнения контакт между гражданина и държавата. Но ирландското проучване потвърждава, че ЕС е прекалено сложен, за да може неспециалистите да разбират какви промени се извършват в него. Междуправителствен клуб Как тогава ЕС може да получи съгласие? Очертават се две решения, и двете на пръв поглед твърде екстремни. Едното предполага много повече федерализъм; другото е стриктен ангажимент ЕС да бъде запазен като междуправителствен клуб, в който националните парламенти и националните правителства да са водещи. На федералистите може да им се признае, че според тях безразличието на гласоподавателите може да се пренебрегне. Мнозина твърдят, поне в частни разговори, че ЕС има нужда от по-голяма демократична легитимност. Те се тревожат от факта, че избирателната активност намалява с всеки пореден избор на Европейски парламент от 1979 г. насам, като последният път активността беше 45 процента. Според тях на избирателя трябва да му бъде разяснено значението на ЕС, като в европейската политика се внесе междупартиен дебат. В провокативна книга от 2006 г. Вивиан Шмит, учен с федералистки възгледи от Бостънския университет, призова националните политици да бъдат по-честни по въпроса колко власт вече е преминала в ЕС, а не да "говорят така, сякаш изцяло запазват предишната си власт". Други предлагат референдуми в цяла Европа в един и същ ден за приемането на нови договори, които трябва да бъдат одобрени от мнозинството гласоподаватели в болшинството страни. Обречени на провал Мнозина говорят за необходимостта от паневропейски политически партии или от по-голям бюджет на ЕС, финансиран с евроданъци. Подобни федералистки предложения са интелектуално смислени и политически обречени на провал. Няма европейски демос и в този 27-членен съюз никога няма да има. Например дясноцентристките партии във Франция гледат с много по-голяма предпазливост на свободната търговия, отколкото лявоцентристите в Швеция. Колкото до възгледите за Америка или Русия средният гласоподавател в Гърция или Кипър едва ли има много общо с "колегата" си в Полша или Великобритания. Приемането на договори от паневропейско мнозинство би било бърз начин да се разбие ЕС, защото коя е тази страна, която би търпяла да й се наложи договор, категорично отхвърлен от собствените й граждани? Ирландия показва, че повечето граждани на ЕС не разбират съюза и всъщност не искат да го разберат. Онова, което те разбират, е националната политика и тях ги интересува кой печели националните избори. Тъй че единственият смислен отговор на разочарованието от ЕС се крие в запазването на водеща роля на националните правителства и парламенти. И този вариант не е много розов – националните политици са виновни за някои от най-големите провали на ЕС (например в сектора риболов). Но ЕС може да се надява на демократична подкрепа за изключително сложното си функциониране най-вече чрез форма на съгласие, канализирано през национални представители. Всичко друго нито е разумно, нито е смислено. По БТА