Когато стане дума за кризата в Европа, на преден план са все Гърция или Испания - никой не споменава Сърбия, Босна, Черна гора или Косово, макар че и те са силно засегнати. Европа сякаш е забравила за тях.
След югославските войни през 90-те години на миналия век икономиката в Югоизточна Европа беше на ръба на срива, но постепенно тенденцията се преобърна благодарение на милиардите от Брюксел. След избухването на кризата обаче милиардите секнаха, а Западът престана да търси и стоки от региона. Малките и средните предприятия вече не получават заеми, много фабрики са затворени. Икономиката в цяла Югоизточна Европа е в тежко състояние, безработицата нараства - в Босна и в Косово тя надхвърля 40 процента.
А Западните Балкани бяха поели по верния път. В началото на 21-ви век икономиките им бележеха значителен ръст, безработицата спадаше. Някои западни концерни дори преместиха производството си в държавите от Западните Балкани, привлечени от ниските данъци и трудови разходи. Европейските банки щедро отпускаха кредити в целия регион. "Кризата избухна в много неподходящ момент”, казва политологът Вердан Джихич от австрийския Институт за международна политика, като обяснява, че именно тя е разкрила слабостите на икономиките в региона - внася се много повече, отколкото се изнася.
Същевременно се откроиха и структурните проблеми на страните от Западните Балкани - собствеността остава наизяснена, а пазарът на труда не е гъвкав. В публикувания от Световната банка индекс на рамковите условия за предприятията в световен мащаб страните от Западните Балкани са в най-долната част на класацията. А Босна и Херцеговина е на последно място - след Кения и Уганда.
В ЕС би трябвало да се поинтересуват какви са причините за това положение - на фона на обстоятелството, че страните от Югоизточна Европа направиха прехода от война към мир само преди няколко години. След което със съдействието на ЕС премахнаха плановото стопанство и възприеха пазарната икономика. А основните движещи сили в процеса на демократизация бяха въодушевлението от Европа и перспективата за членство в общността.
След избухванато на кризата Европейският съюз обаче някак изстина към по-нататъшно разширяване. И пълноправното членство за повечето страни от Западните Балкани се отложи за неопределено време. Междувременно - както показват проучванията - само 37 процента от сърбите все още имат доверие в ЕС. Дори в Хърватия този процент не е много по-висок - 39 на сто. Европа се безпокои от десния политически завой в Унгария, където демокрацията и свободата на словото са в опасност. В същото време обаче на сходните тенденции в страните от Западните Балкани почти не се обръща внимание. В Македония, например, периодично се стига до прояви на насилие между славянското мнозинство и албанското малцинство. Черна гора пък е в дъното на класацията на "Репортери без граници" за свободата на пресата.
По всичко изглежда, че Югоизточна Европа няма да може да се справи сама с кризата. Повечето експерти по балканските въпроси призовават ЕС да се активизира и не само да влага средства в инфраструктурни проекти, но и да насърчава демокрацията в тези страни. Държавите от Западните Балкани на свой ред трябва да се постараят да осъществят необходимите реформи, да се погрижат за установяването на гъвкавост на трудовия пазар, да изяснят въпроса със собствеността и да модернизират образователните си системи. Тъй като, ако застоят в икономиката се задържи, а вярата в ЕС продължи да спада, крехката стабилност в страните от Западните Балкани ще се изпари много бързо.
По „Дойче веле“