На 1 юли Хърватия ще стане пълноправен член на ЕС. За разлика обаче от предишни разширявания на общността днес няма и следа от някаква еуфория. Включително и сред самите хървати. Хърватия се присъединява към ЕС в доста трудно време. Общността преживява една от най-тежките си кризи, а радостта от разширяването този път клони към нулата. При посещението си в Загреб ресорният еврокомисар Щефан Фюле заяви, че става дума за доверието в политиката на разширяване. Европейците загубиха доверие в нея най-вече с приема на България и Румъния през 2007 година. И двете страни не се бяха преборили с корупцията. Брюксел обаче се надяваше, че пълноправното членство от само себе си ще доведе до необходимите промени. А стана точно обратното - веднъж влезли в "клуба", двете страни занемариха реформите. Поради тази причина и до днес България и Румъния не могат да влязат в Шенгенското пространство.
Хърватия не бива да допуска подобно нехайство. Брюксел зорко следи дали страната спазва критериите и как вървят реформите. Още през март Щефан Фюле заяви, че Хърватия провежда "реални, дълготрайни и необратими реформи". Борбата срещу корупцията в Хърватия е от първостепенно значение за Брюксел. Хърватският президент Иво Йосипович заяви в интервю за „Дойче веле“ следното: "Ние имахме и все още имаме проблеми с корупцията. Но мисленето вече се промени и никой не може да върне колелото назад - било то президент, премиер, министър или който и да е друг."
В икономическо отношение Хърватия е по-скоро бреме за ЕС. От години страната е в рецесия, а безработицата стигна 20 процента. Но и редица други по-стари членки имат същите, ако не и по-сериозни проблеми. Пълноправното членство няма да направи Хърватия по-благосъстоятелна от днес за утре, смята премиерът Зоран Миланович. Той е убеден, че Хърватия ще се справи с предизвикателствата, защото ЕС е огромен шанс за страната.
Към това спада и финансовата помощ от ЕС. Според еврокомисаря за регионалната политика Йоханес Хан след присъединяването помощите от структурните фондове на ЕС ще съставляват до 70 процента от държавните инвестиции на Хърватия. "Става дума и за това, хората в Хърватия да усетят тези помощи под формата на нови работни места и стопански ръст. И то колкото се може по-бързо", заяви той.
Хърватия е втората държава от бивша Югославия, която става пълноправен член на ЕС след Словения. Дали с присъединяването на страната няма да се възродят и старите вражди от гражданската война през 90-те години? Хърватският президент Йосипович не вярва в това. Сръбският президент националист Томислав Николич дори ще участва в тържествата в Загреб на 1 юли. "В лицето на Хърватия сърбите ще имат застъпник по пътя им към Европа", увери Иво Йосипович.
Какво всъщност означава пълноправното членство за Хърватия и за ЕС? Загреб естествено се надява на благосъстояние и повече сигурност. Но тук става дума и за нещо повече: "Пълноправното членство означава, че Хърватия вече принадлежи към една общност с демократични принципи и ценности", казва експертката по въпросите на Хърватия в брюкселския мозъчен тръст за европейска политика Корина Щратулат.
От присъединяването на Хърватия полза ще има обаче и ЕС, смята тя. Хърватия възнамерява да въведе и еврото, а президентът Йосипович очаква това да стане до пет години след като Хърватия изпълни всички критерии за това. Йосипович обаче не си прави никакви илюзии по друг въпрос: "На 1 юли няма да видим огромен ентусиазъм. Ние сме реалисти и знаем, че пълноправното членство няма да реши всичките ни проблеми. Но това е възможност за нас и вярвам, че ние ще я използваме," казва президентът на страната, която на 1 юли ще влезе в ЕС с членска карта № 28.
По „Дойче веле“