Нито България, нито Русия ще имат някакви претенции в бъдеще по отношение на оръжията, които произвеждат и с които търгуват. Оповестеното вчера разбирателство е малко странно след 15-16 години ожесточени преговори, при които никой не отстъпваше. Досега Русия настояваше, че е наследник на Съветския съюз, а ние произвеждаме оръжие по съветски лицензи и трябва да плащаме за това. Българската страна не отричаше необходимостта от плащане на роялтите, но поставяше под въпрос условията, при които трябваше да изпълнява. Защото ако признаем Русия за наследник на Съветския съюз, ще трябва да даваме не само сведения, но и техническата документация за всички внесени подобрения при производството на оръжие, както и да информираме подробно къде, кога, за колко пари и какво оръжие сме продали извън страната. Такива са били реалностите по време на Варшавския договор, но не и сега. Така че постигнатото споразумение подозрително напомня приказка с щастлив край, каквито в живота няма. Щастливият край щеше да е факт, ако не беше уточнението, че оръжейната спогодба между Русия и България ще бъде подписана до няколко месеца, а не сега.