В. „Таймс“ Не беше много трудно да се прогнозира ходът на кредитната криза през 2008 г., тъй като тя следва класическия модел на финансовите паники. Нищо ново досега. Просто светът забрави предишните уроци. Недоглеждане, което ще му струва скъпо. Една от класическите паники е тази от 1907 г., когато фалитът на Knickerbocker Trust предизвика кредитна катастрофа на Уолстрийт, която беше овладяна от големия американски банкер Дж. П. Морган. На следващата година излезе статията на Марлон Т. Херик „Паниката от 1907 и някои от нейните уроци“, в която икономистът от Охайо очертава шест фази, през които преминава паниката. А именно: „(1) Фалит на важна банка или институция: Knickerbocker Trust през 1907 г.; (2) Вложителите изтеглят голямо количество финансови средства; (3) Паникьосаните фондови пазари увеличават стреса на банките и вложителите; (4) Не само индивидуалните вложители, но и банките се запасяват с големи суми пари; (5) Финансовата ситуация постепенно започва да се подобрява; (6) Реалната икономика реагира остро, съкращава много работници, след което идва осъзнаването, че страната трябва да премине през по-голямо или по-малко индустриално преустройство“. Northern Rock даде тласъка Така е било през 1907 г. Така може да бъде и през 2008 г. За британците Northern Rock беше важната банка, която даде тласък на паниката. В Ню Йорк банката беше Bear Sterns, последвана от катастрофата на Lehman Brothers. Оттогава насам финансовият свят премина през стъпки (1) – (4) от модела, очертан през 1907 г. Запасяването с пари, което Мейнард Кейнс нарича „предпочитание към ликвидност“, все още е в рамките на нормалния поток на междубанковото заемане. Засега сме на фаза (4). Светът обаче трябва да продължи напред. Както винаги. Вероятно ще станем свидетели на постепенно оздравяване на финансовите кредити и известно възстановяване на междубанковото заемане, стимулирано от правителствени интервенции. За съжаление ще има и „остра реакция от страна на реалната икономика“ и сериозен ръст на безработицата – фази (5) и (6) от формулата от 1907 г. вече чакат реда си на опашката. Паниката от 1907 г. беше шестата по големина контракция във финансовата история на САЩ. Както отбелязва анализаторът Бенедикт Кьолер: „Веднъж утихнала бурята, разрушенията показват, че светът се е променил необратимо, а не се е върнал към обичайното си ежедневие. Кризата от 1907 г. демонстрира ясно, че новите сили на финансовите пазари чукат на вратата.“ Така изглеждат всички останали големи финансови кризи. Включително тази през 2008 г. Китай – най-успешната азиатска икономика Паниката от 1907 г. доведе до създаването на американската централна банка, Федералния резерв (Фед), със законов акт от 1913 г. След паниката от 1929 г. пък се наложи въвеждането на нови по-строги регулации на американските банки и новия курс на президента Рузвелт. Голямата депресия, която последва катастрофата от 1929 г., подкопа доверието в демокрацията по целия свят и роди хитлеристка Германия. Инфлацията от 70-те, която разруши второстепенните банки в Лондон, проправи пътя към властта на Маргарет Тачър и дерегулацията й през 1979 г., както и на Роналд Рейгън през 1980 г. Финансовите паники се появяват, когато дълго време са се трупали нови механизми и явления. Когато язовирната стена рухне, потопът променя целия пейзаж. Още преди катастрофата от 2008 г. се говореше, че САЩ започват да губя статута си на суперсила както в политиката, така и в икономиката и отбраната. Хванатата в капана на Ирак и Афганистан Америка вече беше натрупала огромен търговски дефицит и заемаше от Азия в колосални мащаби. Изгряващата сила този път не е Европа или Русия, а Китай - най-голямата и най-успешна новопоявила се азиатска икономика. Русия наистина има огромни резерви от нефт и газ и натрупа доста средства от скока в цената на нефта, но Китай е най-успешният производител и износител. Кешът е кралят Когато хората се огледат за друга изгряваща икономика освен Китай, на хоризонта се появява Индия, с население над милиард и ръст два-три пъти над ръста на западните икономики. Китай има около 2 трилиона долара чужд валутен резерв, който е много важен актив в момента. Нито китайските, нито индийските банки са инвестирали в големи размери в токсичните събпрайм ипотеки, защото имат доста по-добри възможности за печеливши инвестиции у дома. Ако Китай и Индия се справят доста впечатляващо в кризата, останалите развиващи се азиатски пазари се представят сравнително добре. Те вече преживяха една азиатска криза преди десетина години и са научили болезнените уроци за важността на ликвидността. Азиатските банкери нямат нужда от поучения, че кешът е кралят. В началото на сегашната паника Европа стоеше настрани безучастно, уверена, че това е американска криза, предизвикана от американските събпрайм ипотечни книжа в американските банки. Ако обаче САЩ са големият губещ, Европа няма как да остане по-назад. Оказа се, че европейските банки имат твърде много токсичен дълг и токсични деривати. Това беше лошо банкиране, при това зле регулирано, без значение дали е в САЩ, Великобритания или в еврозоната. А европейските власти изостанаха от американците и британците. Нямаше бърз консолидиран европейски отговор нито от Европейската централна банка, нито от самия Европейски съюз. Великобритания се възползва от свободата си на действие извън еврозоната. Ние можем да вземаме самостоятелни решения, някои от които, трябва да признаем, се оказаха погрешни. За голямо неудоволствие на Германия ирландското правителство гарантира на своя глава влоговете в ирландските банки. Как това се съчетава с членството им в еврозоната, е отделен въпрос. МВФ, Световната банка, Фед, Европейската централна банка, Европейският съюз и британските регулатори ще трябва да преразгледат позицията си. Както и най-големите световни банки. Г-8 ще трябва да приеме в редиците си Китай и Индия. Светът се промени. Световната банкова система трябва да се промени заедно с него.