В. "Либерасион" Правовата държава, контролирана от демократично избрани органи, е замислена да бъде един от стълбовете на Европейския съюз. Страните - кандидатки за членство, са подложени на строги проверки в тази област. Но въпреки увеличените си правомощия, Европейският парламент е едва забележим за общественото внимание. С две думи, демокрацията все още не функционира ясно на европейско равнище. С разширяването на Европейския съюз до 27 страни членки към този добре известен демократичен дефицит се добави друг проблем. Икономическата и социалната пропаст между отделните държави е толкова голяма, че е трудно да бъдат различени очертанията на един истински съюз. Това лято най-новите страни членки - приетите срещу определени условия Румъния и България, бяха наказани за липсата на реформи в съдебните и административните им системи. Равнището на корупцията в двете страни освен това е прекалено високо, за да бъде премълчано. Точни параметри Всъщност повсеместната корупция в тези еврочленки потвърждава слабостта на този друг стълб на правовата държава, наречен "върховенство на закона". Това понятие визира както спазването на правилата, така и самото съдържание на законите, предназначени да защитават правата на всички граждани. Европейският съюз разполага с доста точни параметри, за да наблюдава и коригира икономическата ситуация, но остава слаб в реализирането на амбицията си да бъде авангард на правовата държава. Въпреки че страните от Централна Европа, които бяха освободени от властта на Съветския съюз, организират парламентарни избори от петнайсетина години, функционирането на техните парламенти като законодателни органи и инстанции за контрол над правителството е подложено на сериозни съмнения. Независимостта на съдебната система създава още по-голям проблем. Неотдавнашен анализ на отношенията между медиите и политическата система в десетте нови централноевропейски страни - членки на ЕС, разкрива, че демократичните институции са били внедрени много набързо, без да са пуснали корен в обществото. Политическите партии работят усърдно, за да мобилизират силно изменчивия в нагласите си електорат, като използват влиянието си върху медиите. Журналистите имат слаби професионални традиции и не са защитени от конституциите срещу политическите вмешателства. На практика информациите са силно политизирани, което предполага, че получилите по- голяма свобода медии имат само малък принос за развитието на едно демократично общество. Изглежда очевиден аргументът за краткия преход на тези общества, всяко от които е живяло при тоталитарен режим в продължение на най-малко четиридесетина години. По-голямата част от тях освен това са били парламентарни демокрации само за доста кратки и бурни периоди през 20-те и 30-те години на 20-и век. Два положителни модела Би било обаче погрешно да предположим, че новите страни членки ще извървят същия път, както Западна Европа, тъй като историческите и сегашните условия оставят следи в бъдещето. Можем ли да се надяваме на преход, сравним с този на Португалия и Испания, съответно от 1974 и 1975 г.? Два положителни европейски модела, които влизат в противоречие с историята на други представители на Европейския съюз: Италия, която членува в общността от самото й създаване, и Гърция. Посегателствата на правителството на Силвио Берлускони върху разделението на властите и свободата на печата все още не са предизвикали официална реакция от страна на съюза и на неговите граждани. Заради слабостта на институциите обаче Италия и Гърция изпаднаха в затруднено положение: те се намират най-долу сред страните - членки на ЕС, в индекса на корупцията. С резултати от съответно 4,8 и 4,7 тези две държави се представят лошо в сравнение с Естония и Словакия, които са оценени с 6,6 и 6,7. По този показател Италия и Гърция са изпреварвани от шест нови държави членки, принадлежали към съветския блок. Въпреки че налага наказания на някои страни, съюзът не може да пренебрегне тежките посегателства срещу правовата държава в някои от старите си членки. Нито институциите, нито практиките на ЕС предлагат достатъчно инструменти, които би трябвало да доведат до съгласуване на методите на управление. Неспособността на съюза да поддържа сам за себе си елементарни критерии за добро функциониране на правовата държава и за демократична политическа култура е истинска дискредитация на международния му авторитет.