Гиньо Ганев, омбудсман на Република България Получихме многобройни жалби на хората от топлофикациите в страната и омбудсманът направи продължителни проверки и анализи на тези оплаквания. Пред нас застана въпросът: дали гражданинът е крепостник на топлофикацията или пък равноправен и защитен потребител, какъвто трябва да бъде. Стигнахме до следния извод: отнето ни е правото на избор. А това е най-висшето право на всеки гражданин изобщо. Помислете си: вие или трябва да се присъедините към тази „Топлофикация“ така, както изглежда тя като контур и правно разрешение, или не. „Топлофикация“ е монополист и това пречи на правото ви на избор. Отделният човек не може да бъде подчинен на един монопол В основата на недоверието е недоволството на гражданите към т.нар. топлофикационни сметки. Те са написани многословно, с неясен технически жаргон, не се разбира какво имаш да плащаш - това притеснява страшно много хора. По този въпрос омбудсманът е разговарял с Министерския съвет, отделните министри, изобщо с цялата йерархия на администрацията. Искаме обяснение защо сметките са толкова неясно формулирани. Впрочем законодателят не е възприел още едно нещо: че договорът с топлофикационното дружество за отделния гражданин е един обикновен стопански договор за услуга. И когато оспорваш неговото изпълнение под формата на сметки, които се предлагат на гражданин, нека този, който претендира – в случая „Топлофикация“, да докаже своята истинност на сметката в един нормален състезателен процес. Големият въпрос е дали да се криминализира неплащането или не – с такова заглавие днес излиза и вестник „Класа“(бел. Ред. - вчера). Тази идея идва от бизнесмена Христо Ковачки, собственик на топлофикациите в Бургас, Плевен и Враца. Предложението идва в момент, в който гражданинът няма право на избор А и се задават две законодателни „новели“, които ще влошат допълнително положението на гражданина като потребител. В първата например се казва- топлофикационното дружество доставя своята енергия до входа на жилищната кооперация или на жилищния блок, защото технически такова е нейното устройство. И има една сметка за целия общ блок и топлофикацията да вижда в този блок или жилищна кооперация, или етажна собственост своя единствен контрагент в договора. Според тази „новела“ няма смисъл да се говори за индивидуални сметки, а това трябва да бъде вътрешен въпрос на самата кооперация или на блока. Това възможно ли е да го допуснем? Не. Не можем да приемем техническите оправдания че абонатната станция идва до входа, че сметките се изчисляват там. А ни се предлага като възможност нещо, което сега го има в чл.151 на Закона за енергетиката - гражданите, които живеят в един вход, могат да образуват една доброволна асоциация на всички потребители на енергия, да се регистрират като юридическо лице и топлофикацията да се договаря с тях, с тази асоциация, и толкова. И ако се направи опит това да стане задължителна норма – всички, които живеем в един вход, да представляваме едно цяло – помислете какви ще бъдат отношенията вътре в самите жилищни блокове. Трябва да питаме законодателния орган, народните представители, и да искаме от тях да не се стигне дотам. Технологическият прогрес трябва да улеснява живота на хората. Не може поради това, че нямало други технически възможности, да затрудняват нашия живот - това е изключено. И не може достойнството и правата на човека да зависят от техническите особености на топлофикацията, от техните вертикални щрангове или пък абонатни станции. Омбудсманът е говорител на гражданския контрол, изразява общественото мнение. И трябва да ви кажа, че има граждански кураж и компетентност да упражнява обществен натиск и да защитава правата на хората. (Бел.ред. - пред bТV, с незначителни съкращения)