New York Times За първи път от седмици ви навестява надеждата, че кредитната криза е на път да се уталожи. Един от големите уроци на изминалата (финансова) година обаче беше да не подценяваме сериозността на икономическите проблеми. А те не са свързани само с цените на жилищата и трусовете на Уолстрийт. Коя ще е следващата фаза на падането? Кризата ще предизвика вероятно най-сериозното намаление на размера на заплатите от – знаете какво следва – Голямата депресия насам. То няма да бъде толкова катастрофално, колкото по време на депресията, но няма да прилича на нищо от онова, което сте виждали в последно време. Доходите на средното домакинство – онова в абсолютната среда на таблицата на доходите – ще бъдат вероятно по-ниски през 2010 г., отколкото, за ваше учудване, преди цели десет години. Това не се е случвало от 30-те години насам. А средната заплата вече е малко по-ниска, отколкото през 2000 г., като в крайна сметка може да се смъкне с повече от 5% под дъното, което удари последния път. Най-точният показател Ако погледнете пак резултатите от проучванията през последните няколко десетилетия, ще видите, че нищо не е по-верен показател за обществените настроения от движението на доходите. Когато доходите нарастват с бърза крачка, както в средата на 80-те и края на 90-те, американците са оптимисти. Когато са в стагнация, както в началото на 80-те, началото на 90-те и последните няколко години, хората започват да се тревожат за ситуацията в държавата. В последното проучване на „Ню Йорк таймс“/Си Би Ес Нюз рекордните 89% от анкетираните отговарят, че страната „много уверено е поела в погрешната посока“. Така че е напълно оправдано е очакването, че най-големият спад в заплащането в началото на XXI век ще има огромен ефект върху развитието на обществото в следващите няколко години. Намаляващите заплати ще се отразят негативно на стандарта на живот, потреблението и икономическия растеж и ще оформят политическата атмосфера, в която ще трябва да управлява следващият президент. Събитията от последните няколко седмици не оставиха съмнение, че икономиката е в рецесия. А в период на рецесия бизнесът намалява работните часове, отказва се от повишения, които не гонят инфлацията, и често не плаща бонуси. Семействата страдат най-вече от съкращаването на работните часове и заплащането, тъй като все пак много малко работници всъщност загубват работата си. Наличните данни сочат, че всяка рецесия напоследък е водела до реално намаляване на заплащането с 3-7% за средностатистическото семейство. Намаляването обикновено се разпределя в период от около 3 години, т.е. трае по-дълго от официалната рецесия, тъй като заплащането не следва ръста на инфлацията. Критична ще е 2009 г. Последната криза, която включваше замразяване на кредитните пазари, срив на фондовите борси и скок на безработицата, не ни обещава, че идващата рецесия ще е сред най-щадящите. „Най-лошите последици ще се усетят през 2009 г., казва Нариман Бехравеш, главен икономист на фирмата за изследвания и прогнози Global Insight. - Вероятно заплатите няма да се увеличават чак до 2011 г.“ Отличителното за сегашната рецесия независимо от тежестта й е, че тя ни удря след икономически бум, при който повечето семейства получиха много малки или почти никакви увеличения на надниците. Средностатистическото домакинство е получило $50 200 миналата година, малко по-малко от онези $50 600, които същото домакинство е печелело през 2000 г. по данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ. Това е първият път в историята на анализите, когато доходите не отбелязаха нов рекорд по време на икономически разцвет. А защо стана така? Причината не е само една. Медицинските разходи се покачиха рязко, което означава, че на вноските за здравно осигуряване се падаше по-голям дял от цялата заплата. Част от тези пари бяха използвани за добри цели – за лечения, които не бяха достъпни преди няколко години. Но част, онази част, която се изпари в неефективната американска здравна система, е пропиляна. В последните няколко години стойността на обичайния пакет от бонуси за служителите спря да нараства. От 2005 г. насам бонусите започнаха да намаляват постепенно, отбелязва Джаред Бърнстейн от Института за икономическа политика. И така допълнителните вноски за здравни осигуровки не са достатъчни да обяснят стагнацията в заплащането. Най-голямо влияние оказва някаква комбинация от следните фактори: нови технологии, глобална търговия, отлагане на образованието, все повече семейства с по един родител, продължаващ спад на синдикалното членство и все по-очевидната липса на равенство, което води след себе си концентрация на по-високите доходи на върха на социалната стълбица. Вашите политически възгледи вероятно ще определят и значението, което ще отдадете на всяка една от тези причини. Икономическите анализи все още не са отговорили на въпроса „Защо?“. Тежки последици Каквато и да е причината обаче, последиците от спада на доходите ще бъдат значителни. Домакинствата вече започнаха да ограничават разходите си и този процес ще продължи с още по-голяма сила следващата година. Бехравеш прогнозира, че потребителските разходи през 2009 г., изчислени съобразно инфлацията, ще бъдат около нулата или до 1%. Ако е прав, това ще бъде първата година от 1980 г. насам, в която потребителските разходи няма да нараснат. Тогава за последен път страната преминаваше през тежка рецесия. По-ниското заплащане ще затрудни хората при покриването на вноските по изплащане на заемите. Миналата седмица Bank of America съобщи, че загубите й по потребителски кредити са се утроили през последната година. Като цяло банките по света са признали за $600 млрд. загуби в резултат на финансовата криза. Последният анализ на Международния валутен фонд прогнозира, че ще загубят още $800 млрд. и голяма част от тях ще бъдат в САЩ. Разбира се, току зад ъгъла винаги може да ни пресрещне малка групичка неочаквано добри икономически новини. В средата на 90-те ситуацията също изглеждаше доста злокобно. Докато не дойде бумът на интернет и доходите не започнаха да нарастват с най-високата скорост, засичана от 60-те насам.