Изявленията на турския премиер Реджеп Ердоган за Тракия, които Гърция и България смятат за неуместни и недобросъседски не са никаква изненада. Изненада е това, че Атина и София се правят на изненадани, което показва до каква степен те не са в час с това, което става в Турция. Това, което Ердоган каза за Тракия, е основна теза на неоосманизма, само че се отнася за Румелия (страната на римляните) или Отоманските владения на Балканите. Възможно е Ердоган да не е добре запознат с географията, но хората които му пишат речите, би трябвало да знаят, че нито Солун, нито Скопие, а камо ли Делиормана, се намират в Тракия. Но не това е същественото. Същественото е, че неоосманизмът продължава да е базата на външната политика на Турция, а той е в основата си една агресивна и ревизионистка доктрина към нас и други на Балканите. Съчетан с радикалния ислямизъм, проповядван от Ердоган, той представлява открита заплаха за България.
Неоосманизмът се базира на тезата, че Отоманската империя е била една успешна империя и, че османските векове на Балканите са били златните векове на региона. По думите на турския външен министър, Ахмет Давутоглу: „Османските векове са успешна история. Сега трябва да я възстановим“. С други думи, това значи, че Анкара възнамерява да засили влиянието си на Балканите и други бивши османски територии посредством „исторически връзки“, т.е. засилване на влиянието си върху мюсюлманските малцинства там. Това, според Давутоглу, ще осигури „стратегическа дълбочина“ за турската външна политика.
Друг основен момент в неоосманистката доктрина е отъждествяването на интересите на мюсюлманските малцинства с тези на Турция, което, разбира се, в даден момент може да оправдае намеса във вътрешните им работи. Важна теза е също, че Отоманското минало на Балканите дава на модерна Турция правото да се смята и да бъде смятана за Европейска държава. Или, както казва г-н Давутоглу, „Османската империя е била преди всичко балканска държава.“
Крайната цел на неоосманизма е да превърне Балканите в една нова Румелия, доминирана от Турция. Че теорията е абсурдна от гледна точка на историческата истина, не е важно за ислямистите дотолкова, доколкото им дава някаква, макар и фалшива, историческа псевдо-легитимност.
Възниква и въпросът , необходимо ли е да се обръща толкова внимание на предизборните брътвежи на Ердоган, защото кучетата си лаят, керванът си върви. Отговорът е не, защото кучетата вече са започнали и да хапят. Проблемът за България, и той е сериозен, е че у нас вече има не малко хора, които танцуват по музиката на Анкара. И двете етнически партии, ДПС и тази на Касим Дал, според мен, в момента се съревновават кой да бъде по-верен лакей на Ердоган, макар че не се обичат помежду си. Погледнете например, последната реч на Доган в Бял Извор, Ардинско, и ще видите, че той съвсем открито пледира за „прекрояване на границите, съобразно с етническите граници“, и може да бъдете сигурни че той няма предвид прекрояването на турските граници в българска полза. Или вземете неотдавнашното посещение у нас на турския вицепремиер Бекир Боздаг. Г-н Боздаг изяви претенции към България за стотици ислямски „културни паметници“, които били занемарени. Турция щяла да ги поправи и да се грижи за тях. С други думи, г-н Боздаг иска ни повече, ни по малко от екстра-териториален статус за обекти на българска територия. И през цялото му посещение, г-н Дал и г-н Исмаилов, които са доказани клакьори на Ердогановия ислямизъм, го съпровождат навсякъде, както послушни пудели припкат пред господаря си.
Вземете също претенциите на мюфтийството за над 1500 имота и десетки активни дела, въпреки че всички спорни въпроси за имотите на вероизповеданията са уредени с Българо-Турски договор още през 1909 година. Най-накрая прочетете скандалните предложения за изменения на Закона за вероизповеданията и ще ви стане ясно че във всичко това няма нищо случайно. Против България се води масивна офанзива от турските ислямисти отвън и техните агенти и продажното антибългарско правителство отвътре. Прибавете и руско-мафиотските попълзновения към що е останало от суверенитета ни и мога само да кажа: „Боже, пази България”. Ние, българите, изглежда не сме способни да я пазим.