Русия оказва силен натиск върху Украйна да се присъедини към ръководения от нея митнически съюз, вместо да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Директорът на московския център „Карнеги“ Дмитрий Тренин, анализира руската стратегия.
„За руския президент Владимир Путин международните отношения са преди всичко съревнование. Подходът му към Украйна е образец на тази проста философия. Ключовите теми на това съревнование бяха неколкократно заявени в обръщението му към парламента миналата седмица. Основните участници в състезанието са "големи геополитически единици": САЩ, Китай и Европа, макар че последната все още не е пълноправен участник. В този контекст Русия е един от малкото независими играчи. За да се съревновава по-успешно, тя трябва да разшири властта си, като създаде икономически, политически и военен съюз в Евразия. Русия според Путин е не само стратегическа единица, а притежава отделна цивилизация, която споделя с няколко държави - като Украйна и Беларус. Тази цивилизация е и християнска, и европейска, но не е просто продължение на Западна Европа или Европейския съюз. Въпреки това Украйна се стреми да стане член на ЕС.
Световната икономическа криза накара Путин отново да започне работа по дълго отлагания проект за евроазиатска икономическа интеграция. През 2009 г. Москва направи първите стъпки за създаването на силен митнически съюз с Беларус и Казахстан. До 2012 г. митническият съюз се задълбочи, трите държави обособиха собствено икономическо пространство. Сега целта е да се създаде Евроазиатски икономически съюз през 2015 г.
Двете бивши съветски републики Армения и Казахстан вече са кандидати за членство в евроазиатския интеграционен процес. Украйна, с население от 46 милиона и втората най-голяма икономика в региона след тази на Русия, е от съществено значение за проекта на Путин.
Обратно на популярното мнение, руският президент не започна със санкции. Той предложи на украинския си колега Виктор Янукович значителни стимули: по-ниски цени на природния газ, мащабни проекти за промишлено сътрудничество и нисколихвени кредити. По този начин той призова за духовно единство на два братски славянски народа.
За съжаление на руския президент целият украински елит е фокусиран върху изцяло националния проект, който поставя Украйна над всичко като независима от Русия държава. Янукович и премиерът Микола Азаров, както и украинските бизнесмени от източната част на страната, които подкрепят европейската идея, нямат против да запазят търговските отношения на страната с Москва, най-вече защото голяма част от украинския износ отива в съседна Русия. Управляващата в Украйна Партия на регионите предпочита статуквото, но мнозинството в страната, както и опозицията, настояват за движение в посока към Европа.
Киев обяви намерението си да подпише споразумението за асоцииране и да затвърди договора за свободна търговия с ЕС, макар да се стреми да запази благоприятните условия за търговия с Русия. Путин, от своя страна, ясно заяви, че Украйна трябва да избере страна и показа цената, която Украйна ще заплати, ако се обърне на запад. Руските здравни власти откриха проблеми в украински сладкиши. Руските митници започнаха да работят по-бавно, а „Газпром“ напомни на украинския „Нафтогаз“ за огромния му дълг. Очевидно тези мерки са били предупредителни изстрели, които да подскажат, че Москва ще защитава икономическите си интереси, ако Украйна премине търговската бариера с ЕС. Целта на тези действия е да накарат управниците на Украйна да осъзнаят колко много ще загуби страната, като избере Запада пред Изтока. Решението на Янукович миналия месец да замрази разговорите с ЕС показва ефективността на руската тактика.
Масовите протести в Киев, провеждани на централния площад, наричан вече "Евромайдан", тласнаха нещата в обратна посока. Москва е гневна на ЕС заради, от руска гледна точка, открита намеса в Украйна, за разлика от "руския самоконтрол". Все по-голямата европейска намеса в Украйна може да се окаже благотворна за целите на Русия.
Ако Янукович приеме условията на Путин, Русия ще трябва да похарчи милиарди долари за спасяването на украинската икономика и за запазването на неефективните отрасли. Това би дало на Украйна привилегирована позиция в Евроазиатския съюз, най-малкото да блокира дадено гласуване. Но както показват протестите в Киев, няма значение колко ще даде Русия, украинците искат да излязат от руската орбита.
Ако ЕС помогне на Украйна да се модернизира, на огромна цена и за ЕС, и за Украйна, Русия ще бъде нетен бенефициент. По този начин Русия ще има предсказуема държава за съсед и по-атрактивни възможности за бизнес- без да плати и една рубла. Краткосрочната загуба за Путин е дългосрочна печалба за Русия.“
По Би Би Си и БГНЕС