На опашка за кеш

С навлизането в нова фаза на правителствената програма за финансово спасяване и Уолстрийт, и редовите американски граждани се чудят едно и също: „Някое от всички тези неща ще проработи ли?“ Краткият отговор е: „Няма да е нито толкова успешно, нито толкова бързо, колкото на много от нас ни се иска.“
„Ню Йорк таймс“ С навлизането в нова фаза на правителствената програма за финансово спасяване и Уолстрийт, и редовите американски граждани се чудят едно и също: „Някое от всички тези неща ще проработи ли?“ Краткият отговор е: „Няма да е нито толкова успешно, нито толкова бързо, колкото на много от нас ни се иска.“ След малко повече от месец и почти $300 млрд., похарчени в първия транш, много от националните финансови артерии изглеждат все така склерозирали. А някои от тях май изпадат във все по-силен ступор. Има недостиг на заеми и много хора получават все повече откази. Лихвите по жилищните ипотеки почти не са се освободили. Докато стабилните корпорации все пак имат достъп до пари на пазара на търговски книжа (онези много важни краткосрочни дългови инструменти, наречени IOU, на които компаниите разчитат, за да си плащат ежедневните сметки), то по-гъвкавите форми на финансиране си остават мираж. Компаниите, които са под най-голям натиск, са все така изключени от капиталовите пазари. Луди колебания Финансовите блокажи, реални или възможни, хвърлиха Уолстрийт в поредния ден на непрестанни спазми. След тридневни загуби, всяка последваща по-лоша от предната, акциите се сринаха до най-ниското си ниво от 2003 г. И в края на деня се изстреляха нагоре. Индексът Dow Jones затвори с повишение до 552 пункта, или 6,7%. Но при предстоящата вероятно дълга рецесия и несигурността, която витае около хода на правителствените спасителни планове, лудите колебания нагоре-надолу вече са нещо нормално. Когато в сряда шефът на финансовото министерство обяви официално изоставянето на първоначалната стратегия за изкупуване на проблемни активи от банките, стресираните инвеститори съвсем не бяха успокоени. Администрацията на Буш сега твърди, че ще опита да даде бърз тласък на затегнатите кредитни пазари чрез новите заемни програми, а няма да купува проблемни активи от банките. Опашката за помощи пред министерството обаче става все по-дълга. Големият търговски заемодател CIT Group вече подаде документи за трансформация в банка, за да може да кандидатства за парите от спасителния план. По-рано през седмицата същото направи American Express. А да не забравяме и блокираната автомобилна индустрия. „Онова, което не се е развило, е психологията, казва Макс Бублиц, главен стратег в инвестиционната фирма от Сан Франциско SCM Advisors. Това нещо се превърна от проблем за кредитния пазар в банкова криза и впоследствие в икономическа криза.“ Разходите по заемане на средства все още са високи и за стабилните компании, и за щатските и регионалните правителства. За ужас на правителството дори банките, които взимат пари от него, не са особено склонни да дават заеми. Огромният пазар на облигации, гарантирани с дългове по кредитни карти, автомобилни кредити и студентски заеми, е почти закрит. От момента, в който кризата достигна точката на кипене през септември, не са били издавани кредитни карти. Финансовото министерство хвърли много пари за решаване на проблема. В последния месец правителството изля почти $300 млрд. в повече от 40 банки и финансови компании, включително в олюляващия се застрахователен титан American International Group. Петък беше крайният срок за кандидатстване на банките по първоначалната програма. Досега министерството е идентифицирало някои получатели. То казва, че не иска на компаниите, които се обръщат към него, да им бъде налагана стигма – независимо дали са приели пари, или са им били отказани пари. Взелите помощ девет банки по всяка вероятност ще доминират американския банков пейзаж оттук нататък. Сред тях са Bank of America, Citigroup, JPMorgan Chase и Wells Fargo, както и вече смирените акули от Уолстрийт Goldman Sachs и Morgan Stanley. Останалата част от парите отиват при над 30 банки, големи и малки, в цялата страна. Сега обаче, след като министерството се отказа от плана си за закупуване на токсичните активи на банките, други компании, включително застрахователите и компаниите за студентски заеми, се наредиха на опашката. От Уолстрийт вече се чуват доста гласове, които казват, че цената на спасяването със сигурност ще надхвърли онези $700 млрд., предвидени първоначално. $700 млрд. са недостатъчни На конференция в сряда, чийто домакин беше списание „Дийл“, председателят на Sullivan & Cromwell и един от предпочитаните от Уолстрийт адвокати призова: „Да бъдем реалисти, $700 млрд. не са достатъчни. Мисля, че е време да започнем да употребяваме онази думичка с 'т'.“ Явно имаше предвид „трилион“. Много от банките все още се редят на опашката за парите от министерството. Малко от тях обаче започнаха да дават заемите, от които компаниите и потребителите се нуждаят, за да посрещнат малко по-спокойно икономическия ураган. Да вземем за пример Cascade Financial, общинска банка със седалище в Еверет, Вашингтон. Пострадалата от инвестиции в ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac Cascade смята да ползва $39-те милиарда, които се надява да получи от правителството, за подкрепа на собствения си счетоводен баланс. Едва след това тя ще помисли за даване на заеми. „Ние сме банка и бихме искали да даваме разумни заеми“, казва Ларс Х. Джонсън, главен финансов директор на Cascade. „Ако имаме необходимия за това капитал, бихме го правили. Но трябва да направим внимателна оценка предвид случващото се в икономиката.“ Започвайки с онези $125 млрд., дадени на деветте големи банки, правителството продължи хода на спасителната програма към малките общински кредитори. Но не всички са в лошо състояние. Saigon National, еднофилиална тригодишна банка от Ориндж Каунти, Калифорния, е фамилен заемодател на местната виетнамска общност. Saigon National ще получи $1,5 млн., макар ключовите показатели за финансовата сила на банката да са 4 пъти по-високи от минималните, изисквани от регулаторите. Изпълнителният директор на Saigon National Джон Дж. Кенеди лесно е решил да кандидатства за част от помощта. Неговата банка е била добре капитализирана. Но допълнителни $1,5 млн. за тази малка фирма (най-малката предварителна сума, обявена от която и да било банка досега) ще се отразят изключително стимулиращо на плановете й за растеж: „И казах: Нека взимаме парите, докато още ги има.“

Станете почитател на Класа