Призракът на безработицата дебне от Лондон до Разград
Призракът на безработицата отново започна да хвърля сянка над мислите на хората. От „Бритиш телеком“, който закрива 10 000 работни места, до завода за бутала в Разград неприятната мълва за съкращения се слива с ежедневието и поражда редица въпроси. Ще подмине ли кризата моето предприятие, моя отдел, мен самия?
Призракът на безработицата отново започна да хвърля сянка над мислите на хората. От „Бритиш телеком“, който закрива 10 000 работни места, до завода за бутала в Разград неприятната мълва за съкращения се слива с ежедневието и поражда редица въпроси. Ще подмине ли кризата моето предприятие, моя отдел, мен самия?
Интересното е, че този път заплахата за бъдещата издръжка на много домакинства се разпространи от Запад на Изток. Първо авиокомпаниите, автомобилните производители, а след тях и металурзите обявиха, че ще съкратят разходите си. В момента банките и в САЩ, и в Европа пресмятат загубите си, за да преценят колко от служителите си да пратят на трудовата борса. Тази ситуация ще натовари и бездруго задъхващата се социална система от двете страни на Атлантика. Нещо повече – доскорошни юпита от Ситото и Уолстрийт вече се преквалифицират в таксиметрови шофьори.
У нас /все още/ убеждават, че кризата ще ни засегне слабо, след първите „прогнози“, че въобще ще ни подмине. Въпреки това хората се страхуват за работните си места, защото споменът за 90-те години на миналия век е още пресен. Българският работник има основание да се притеснява. Той знае, че у нас социалната система е трудноподвижна и няма такова нещо като „безплатен обяд“.
Нашите безработни преди едно десетилетие, а и днес все още са готови да поемат към бленуваните стандарти на Запада. Дали обаче няма да станем свидетели и на обратната тенденция - стресирани чиновници и банкери от развитите страни да потърсят реализация на Изток. Защото кризата се задълбочава, а както мнозина прогнозират, краят й е все още далеч.