New York Times Крехката световна икономика беше основната тема в приветствието на президента Джордж У. Буш към световните лидери, събрали се в Белия дом в петък вечер за една от последните официални вечери, давани от неговата администрация. За контраст богатото меню включваше печено агнешко с мащерка. Схемата в банкетната зала Истинската история обаче се четеше по схемата на местата, които заемаха гостите около масата. Там, в Държавната банкетна зала под масивния портрет на Ейбрахам Линкълн, отдясно на Буш седеше бразилският президент Луиш Лула да Силва и се оплакваше на висок глас, че развиващите се държави като Бразилия са били „заразени с проблеми“, в чието прихващане не са имали никакво участие. Отляво на Буш пък беше поканен един човек с дебела чекова книжка и с цялата власт, която върви с нея – президентът на Китай Ху Цзинтао. Разположението на местата беше прекрасна илюстрация на начина, по който финансовата криза, родила се от Уолстрийт и заразила целия свят, пренареди световния икономически ред. Самият Буш настоя развиващите се нации да участват в срещата на върха на Г-20 и така им даде силен начален тласък. И те пристигнаха във Вашингтон всеки със своя собствена програма. Жонглиране с интересите Следващият президент на САЩ Барак Обама обаче ще бъде онзи, който ще решава как да жонглира с противоречивите интереси. И трябва бързо да намери начина. Декларацията, която лидерите приеха в събота, планира втора среща на върха само 101 дена след клетвата на Обама. А този уикенд Вашингтон с хвърчащите нагоре-надолу черни автоколони и луксозните хотели, оградени с охранителни полицейски барикади – явен знак, че в сградата е отседнал световен лидер, беше илюстрация и на предизвикателствата, с които ще се сблъска Обама. Френският президент Никола Саркози даде прием след края на конференцията в елегантния „Уилард Интерконтинентал хотел“, един от най-луксозните в американската столица. Часове по-рано Саркози приятелски раздрусваше Буш в стил Обама, докато колегите им се редяха за фамилната снимка на участниците в официалната среща. Именно Саркози първи натисна колебливия Буш да организира форума и на приема в „Уилард“ не се поколеба да подчертае заслугите си. Не се поколеба и да обяви, че ерата на американската хегемония в световните финанси е приключила. Войнствени настроения „Америка е сила No. 1 в света, декларира той. Но единствената сила ли е? Не. Вече живеем в нов свят.“ В „Уошингтън клъб“, частен клуб с ограничен достъп на „Дюпон Съркъл“, руският президент Дмитрий А. Медведев приветства тълпящите се членове на Съвета по външна политика. И беше доста войнствено настроен към САЩ по отношение на икономиката. В съботната реч обаче икономическите теми не му бяха приоритет. Той говори надълго и нашироко за крехките взаимоотношения между САЩ и Русия и изрази надежда, че Обама ще стопли сегашния хлад. По-рано, по време на обяда на срещата в Националния музей на строителството, държавните ръководители проведоха оживена дискусия за свободната търговия и преговорите за международната търговия от кръга Доха, които доскоро бяха почти замразени. Вътрешен източник, пожелал да остане анонимен, разказа, че бразилският президент Лула да Силва, който пристигна, решен да настоява за възобновяване на преговорите, е държал разгорещена реч за това какво иска развиващият се свят от богатите си партньори. „Ние не молим за помощ. Не искаме от вас пари, казал Да Силва. Ние искаме от вас да си оправите собствените икономики. Най-доброто нещо, което можете да направите за нас, е да възстановите ръста.“ Само две жени В срещата бяха поканени за участие 20 държави и само две от тях са ръководени от жени, никоя от които не показа твърда ръка. Германският канцлер Ангела Меркел беше близък съюзник на Буш, но германската икономика току-що навлезе в рецесия, а банките й пострадаха от закупените токсични ипотечно гарантирани американски активи. Президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер пък е в икономическа немилост. Чуждите инвеститори си изтеглят парите от Аржентина, след като правителството реши да национализира частните пенсионни фондове, които управляват $26 млрд. Това предизвика подозрения, че правителството се бори с недостиг на пари в брой. Кирхнер не положи особени усилия да поправи репутацията си и закъсня за официалната снимка в събота. Тя пропусна първата снимка, но държавниците се прегрупираха и застанаха за нова, когато тя пристигна. Буш, който се гордее с точността си, само сви рамене. Последни послания на Буш Фотосесиите му бяха последна грижа. Той участва на форума със своя собствена цел, решен да използва срещата, за да маркира някои важни точки, оттегляйки се от властта. Първото му послание, насочено към демократите, които блокираха споразумението за свободната търговия с Колумбия, беше към световните лидери. Те трябваше да защитят правилата за либерална търговия. Като втора точка той отново се противопостави на идеята, че капитализмът на свободните пазари е главната причина за глобалната буря. Буш изглежда успя и в двете посоки. В комюникето, изготвено в края на форума, се казва, че държавните ръководители „подчертават значението на отхвърлянето на протекционизма“. Текстът е изпъстрен с думи, подчертаващи важността на свободните пазари. В края на сесията Буш излезе да поздрави репортерите и символично прехвърли щафетата на своя наследник. „Някои от вас може и да не са чули още, подхвърли той шеговито, но аз се пенсионирам.“