Bloomberg Новите $800 млрд., които Фед иска да хвърли в битката с глобалната финансова криза, би трябвало да направят кредитите по-достъпни за стресираните потребители, които не са особено сигурни дали искат да трупат още дългове. Икономистите обаче предупреждават, че домакинствата и заемодателите може да не отговорят с очаквания ентусиазъм заради щетите, нанесени им от сриващите се цени на имотите и акциите, и от страха от задълбочаващия се икономически срив. Това значи, че в крайна сметка банките може да върнат новата ликвидност под формата на депозити във Фед. Заеми на килограм? „Май плюем срещу вятъра - казва Майкъл Дарда, главен икономист в MKM Partners LP в Гринуич, Кънектикът. - Банките едва ли ще почнат да раздават заеми на килограм, при положение че се страхуват, при това с основание, че длъжниците им няма да се разплатят.“ С нова програма за $200 млрд. властите се стремят да отключат пазарите на заеми за студенти, за покупка на коли, издаване на кредитни карти, както и за малкия бизнес. С частичната подкрепа и на финансовото министерство Фед ще стане новият купувач на пазарите за потребителски кредити във време, в което много от традиционните собственици на активи, като например задбалансовите банкови операции, са или фалирали, или закрити. Обявяването на новите планове дойде сред буря от критики, че властите полагат по-специални грижи за фирмите от Уолстрийт. Най-пресният пример е спасяването на Citigroup Inc. на 23 ноември. Новоизбраният президент Барак Обама многократно изтъкна в последните два дни, че ще състави план за подпомагане и на Мейн стрийт, и на финансовата индустрия. Правомощия от 1966 г. Обама и конгресмените от Демократическата партия също настояват за по-сериозен отговор на жилищната криза. Фед обаче се позова на правомощия, дадени му за пръв път през 1966 г. при закупуването на ипотечно гарантирани книжа на стойност $500 млрд., емитирани от Fannie Mae, Freddie Mac и Ginnie Mae. Тази стъпка е част от най-голямата стратегия за освобождаване на парични количества заедно с плана на стойност $100 млрд. за закупуване на корпоративния дълг на Fannie, Freddie и федералните банки за жилищно кредитиране. И е един твърде нетрадиционен инструмент на монетарна политика, отиващ далеч отвъд определянето на краткосрочни лихвени проценти. Централната банка вече редуцира бенчмарк лихвата си до 1%. „Лихвите ще се задържат на ниски нива дълго време. А и балансът на Фед също ще се надува дълго време“, казва Джон Райдинг, главен икономист на RDQ Economics в Ню Йорк. „Както вече отбелязахме, това всъщност е значително увеличение на количествата.“ Лихвите по ипотеките и допълнителните дивиденти по доходността на дълга на Fannie и Freddie се прекатуриха от новината. По данни на Bankrate Inc. средните лихви по 30-годишните фиксирани ипотеки са затворили при 5,5%, след като в началото на деня са били на 6,38%. Реакция на пазара Спредовете на по-голямата част от корпоративния дълг на Fannie и Freddie на стойност $1,7 трлн. и ипотечно-гарантираните облигации за $4,1 трлн. към съответните държавни облигации се сринаха до най-ниските си нива от началото на октомври. Цената на застраховането срещу просрочки по корпоративните облигации и по ценните книжа, гарантирани от търговски ипотеки, също пада. Остава въпросът дали по-ниската лихва ще окаже съществено влияние върху кредитния поток и икономиката като цяло. Досега Фед е разширил баланса си с $1,3 трлн., но банките оставят по-голямата част от ликвидността на депозит в самата централна банка, увеличавайки т. нар. свърхрезерви. Излишъкът към 19 ноември беше вече $604 млрд. С писмо от 12 ноември банковите регулатори се опитаха да успокоят кредиторите, като заявиха, че наистина „очакват“ от тях да дават заеми. Последното тримесечно изследване за банковите отдели за кредити на Фед показва, че 70% от американските фирми са затегнали условията за кредити за най-сигурните си заемоискатели през третото тримесечие, а 60% са повишили критериите и за издаване на кредитни карти. „Не функционират“ „Проблемът е в това, че пазарите за секюритизации не функционират“, казва Джош Роснер, управителен директор в нюйоркския анализатор Graham Fisher & Co. „Банките имат и проблеми с капитала, така че не могат да се намесят.“ Макар властите да оспориха твърденията, че Фед е предприел увеличение на количествата, все пак признаха, че новите мерки ще доведат до нова инжекция на капитал в системата. И потвърдиха, че целта им е да окажат въздействие на кредитните пазари, а не да увеличават паричния приток. Bank of Japan е единствената голяма централна банка, която е предприемала увеличение на количествата в последните години – от 2001 до 2006 г. Управителят й Масааки Ширакава обясни през май, че тази политика „беше много ефективна за стабилизиране на финансовите пазари“, но в същото време имаше „ограничен ефект“ върху икономическата стагнация в Япония по онова време, защото банките не са били склонни да дават заеми, а компаниите са се въздържали да искат. Срещата на Фед На 16-17 декември е насрочена среща на ръководството на Фед. Икономистите предвиждат, че централната банка ще намали отново целевата лихва за междубанковите овърнайт заеми до 0,5%. Централната банка си остави два дни за дискусии, което е знак, че Федералният комитет по отворения пазар ще разглежда вариантите за провеждане на политика при проценти, близки до 0. „Не можем да почерпим опит от близкото минало“, там няма ръководство за действията ни по време на криза от такива размери, казва Марк Гертлър, професор по икономика от Университета на Ню Йорк, който е сътрудничил на Бен Бернанке в проучването. В интервю за телевизия „Блумбърг“ той отбеляза: „Трябва да мислим стъпката в самия момент, в който я правим.“ Според новата програма за отпускане на срочни заеми за ценни книжа, гарантирани с активи (Term Asset-Backed Securities Loan Facility или TALF) министерството ще използва парите на данъкоплатците, за да защити Фед срещу първите загуби от $20 млрд. (или 10%) от онези $200 млрд. за излагане на обезпечен потребителски дълг с рейтинг ААА.