В украинската криза не става дума само за политика, а и за природен газ. Голяма част от руските газови доставки за Европа преминават през украински газопроводи. А Русия, като един от водещите газови производители, доставя все пак една трета от нужните на Европа количества природен газ. Германия например внася около 40 процента от нужния й газ от Русия. Прибалтийските държави пък са още по-силно зависими - руснаците покриват почти 100 процента от техните нужди. Сега с ескалацията на кризата расте и загрижеността за енергийното снабдяване на Европа. Защото в миналато Русия нееднократно е използвала газовия си монополист "Газпром" и за политически цели.
Украинците вече са изпитвали гнева на руснаците на собствен гръб. От 2006 година насам Русия два пъти е завъртала кранчето на Киев. Официалният аргумент за това, разбира се, е бил спорът около условията за транзит и цените на природния газ. Ето че и сега Украйна има проблем: миналата седмица "Газпром" обяви, че се отказва от договорената 30-процентна отстъпка в цената на газа за Украйна и настоя за погасяване на украинските задължения спрямо руската страна. Това е тежък удар за Украйна, която и без това е изправена пред държавен фалит.
А какво ще стане в Европа, ако спорът ескалира и Русия действително спре доставките на газ? "ЕС няма да пострада сериозно. Но някои страни като Унгария или България ще бъдат вероятно по-силно засегнати от Западна Европа например, която разполага с 60 процента запаси, а това означава, че потреблението там е гарантирано за четири месеца. Да не пропускаме, че поради меката зима и потреблението на газ е по-малко", казва Йонас Грец от Изследователския център по въпросите на сигурносттта в Цюрих.
"Освен това в момента има засилено предлагане на международните газови пазари", подчертава Клаудия Кемферт, енергиен експерт от германския Институт за икономически проучвания. Тя допълва: "В дългосрочна перспектива обаче Европа не е достатъчно добре подготвена за това да внася една трета от природния газ от други източници. Това се отнася най-вече до страните от Югоизточна Европа, които внасят големи количества природен газ от Русия."
Ако Русия наистина реши да блокира доставките през Украйна, то руски газ би могъл да бъде транспортиран и по газопровода Северен поток. По газопровода Ямал през Беларус и Полша също тече руски газ към Полша и Германия. Ако Русия пък съвсем прекрати доставките, Европа би могла да внася втечнен газ с танкери от Близкия изток. В този случай Германия би имала малък проблем, защото не разполага с терминали за разтоварване на танкери с втечнен газ. В краен случай европейските купувачи биха могли да използват и други източници и газопроводи - през Алжир или Норвегия например.
Европейската комисия и германското правителство заявяват, че газовите доставки за ЕС не са застрашени от кримската криза. "В момента няма никакво основание за безпокойство", заяви миналата седмица еврокомисарят по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер. Федералният министър на икономиката и вицеканцлер Зигмар Габриел пък каза, че досега Русия е била "изряден изпълнител на договорите и сигурен доставчик".
Вероятно Русия няма да си позволи да врътне кранчето на Европа, смята и Клаудия Кемферт. "Русия е силно зависима от износа на газ. 60 процента от държавните приходи на страната идват от продажбата на петрол, природен газ и каменни въглища", посочва тя и добавя, че по-голямата чест от тези приходи идват именно от Европа. "Затова Русия няма да тръгне да реже клона, на който седи", смята експертката.
Русия е обвързана с Европа и в други търговски сфери. Тя е третият по големина търговски партньор на ЕС. През 2012 година руснаците са изнесли стоки в Общността за 215 милиарда евро и са внесли европейски стоки за 123,4 милиарда. Ситуацията в Украйна обаче е коренно различна. Затова и ЕК обяви, че ще помогне на Киев за погасяване на газовите сметки към Русия. Освен това Брюксел се опитва да реализира известни улеснения за енергийния сектор на Украйна и например вече има изготвени планове за доставки на газ за Украйна през Словакия.
По „Дойче веле"