Външните министри на Германия, Франция, Русия и Украйна водят преговори за сключване на примирие в Източна Украйна - но до момента безрезултатно. Междувременно боевете в Донецк и Луганск стават все по-интензивни. На фона на тази нова ескалация бе съобщено, че украинският президент Порошенко и руският държавен глава Путин ще се срещнат след близо седмица в Минск. Конфликтът навлиза в нова фаза - през следващите дни ще се реши дали фактическата руско-украинска война ще прерасне в официална война между двете държави.
Киев залага на военното решение
Все по-трудно става да се разбере какво точно се случва в Източна Украйна. Но е факт, че още в края на юни украинското ръководство се обяви съвсем еднозначно за военно решение на конфликта в Донецк и Луганск. След множеството провалили се опити за разрешаване на конфликта президентът Порошенко просто нямаше друг избор. А свалянето на малайзийския пътнически самолет, извършено по всяка вероятност от проруските сепаратисти, накара световната общност да прояви повече разбиране за тази политика.
В момента Киев не е заинтересован от установяването на примирие - при положение, че то само ще замрази актуалната ситуация и ще даде възможност на сепаратистите да се поемат дъх. Целта на Киев е до деня на украинската независимост - 24 август, да завладее Донецк и Луганск, дори и това да приключи с голяма хуманитарна катастрофа. А накрая Киев може би ще се опита да си възвърне и контрола върху цялата руско-украинска граница.
Какви цели преследва Москва?
В някои от граничните райони, контролирани от сепаратистите, постоянно пристигат подкрепления от Русия - както оръжия, така и бойци. По всичко изглежда, че руската политика си е поставила за цел да дестабилизира Източна Украйна. Москва явно иска да попречи на Киев да си възвърне контрола върху Донбас, с което преследва едновременно няколко цели: отслабване на новото ръководство в Киев и изграждане на сепаратистка структура между Украйна и Русия, която да е както буфер срещу стремящия се към Запада Киев, така и залог при евентуални предстоящи преговори за политическото бъдеще на Украйна.
Само че най-късно след свалянето на малайзийския самолет стана пределно ясно, че Москва играе ва банк. САЩ и ЕС наложиха на Русия сериозни санкции и по този начин реагираха много по-остро, отколкото Кремъл е очаквал. Вследствие на това Москва отвърна прибързано с контрасанкции, които обаче ще засегнат руското население много повече, отколкото европейските производители на хранителни продукти. Фактът, че Беларус и Казахстан, които са в митнически съюз с Русия, засега отказват да се включат в тези санкции, показва колко недообмислена е руската политика.
Последен шанс
Сега Кремъл трябва да реши дали да продължи да оказва подкрепа на сепаратистите. И дали да използва хуманитарната катастрофа в Източна Украйна като предлог за открита военна офанзива. Този курс има немалко привърженици сред руския политически елит - най-вече във военно-промишления комплекс и в кръговете на националистите. Те се надяват, че изолацията на Русия от световните пазари ще доведе до реиндустриализация на страната, която ще бъде извършена с натрупаните през годините парични резерви.
Алтернативата би била президентът Путин да избере политиката на деескалация, което би означавало край на подкрепата за сепаратистите. Той обаче ще стори това само ако Украйна и Европейският съюз предложат решение, което да му позволи да излезе от кризата, без да изглежда като губещ. Тъй като вътрешнополитическите последствия от едно очевидно поражение биха били много опасни за Путин - дори по-опасни от евентуална открита война срещу Украйна.
Предстоящата среща на Путин и Порошенко в Минск дава известна надежда за намирането на дипломатическо решение. А фактът, че непосредствено преди това Ангела Меркел ще разговаря в Киев с Порошенко, показва недвусмислено, че германската канцлерка знае много добре колко голям е сегашният залог.
DW