Изминаха почти пет години, откакто силно задлъжнялата Гърция въвлече европейския валутен съюз в дълбока криза. Оттогава насам МВФ и ЕС отпуснаха 240 милиарда кредити на Атина. Частните инвеститори пък й опростиха 107 милиарда евро от дълговете. Всичко това не помогна почти с нищо. Днес дълговете на Гърция възлизат на 320 милиарда евро, което отговаря на почти 180 процента от БВП на страната. Тоест коефициентът на задлъжнялост е по-висок от времето преди избухването на кризата. На този фон първичният бюджетен излишък от 1, 5 милиарда евро без лихвената тежест изглежда като капка в морето.
"Безработицата в Гърция е най-високата в Европа. От 2008 година насам икономиката запада. А с крехкия бюджетен излишък страната трябва да погасява лихвите и да обслужва дълга.Тази схема не може да функционира", казва фондовият мениджър Макс Оте в разговор с Дойче веле. Анализаторът от Института за световна икономика в Кил Йоахим Шайде също смята, че след изтичането на помощната програма в края на годината Гърция няма да може сама да се справи с планината от дългове.
Той пледира за ново опрощаване на дълговете и то с около 50 процента. Опрощаването на дълговете обаче задължително трябва да бъде съпътствано от солидна бюджетна политика и структурна икономическа реформа. "Тогава гърците могат да се концентрират върху други проекти, които насърчават повече стопанския ръст. Тогава може да настъпи и ново начало", казва Йоахим Шайде в интервю за Дойче веле.
Ново начало?
До ново опрощаване на дълговете едва ли обаче ще се стигне. "Има опасност и други държави да стигнат до тази идея. Докъде ще стигнем, ако дълговете се трупат, а пък няма нужда ги плащаме?" казва експертът. Макс Оте има друго обяснение защо дълговете на Гърция не могат да бъдат опростени толкова лесно. "Дълговете са кредити на банките и на големите финансови активи. Те естествено ще окажат съпротива, а изглежда, че и политиците нямат достатъчно сили, за да прокарат ново опрощаване на дълговете", казва той. Нали през 2012 година еврозоната обеща на инвеститорите, че опрощаването на гръцките дългове е еднократна мярка. Междувременно над половината от гръцките държавни облигации са в публичния сектор. Тоест няма смисъл от опрощаване на дълговете без участието на страните от еврозоната и ЕЦБ.
Правителствата на страните кредитори трудно биха могли да прокарат трети спасителен пакет, без да рискуват да бъдат обвинени от избирателите си, че хвърлят пари в каца без дъно. "Затова се мисли за нова стратегия, която не обременява директно данъкоплатците", казва Йоахим Шайде. Тази нова стратегия предвижда намаляване на лихвите и удължаване на срока за погасяване на дълговете. Тя беше изпробвана много пъти, така че сега няма много възможности за намаляване на лихвите. Освен това средният срок за погасяване на кредитите вече е 32 години. Казано в прав текст, нито един от действащите политици няма да доживее пълното изплащане на дълговете, ако сроковете за погасяване теоретично бъдат отложени за още по-дълго.
"Политическата реалност е такава, че следващия път, когато Гърция отново има нужда от помощ, ще бъде направено всичко възможно за "решение", което удължава сегашното състояние", казва Макс Оте. Йоахим Шайде не е толкова дипломатичен. "Часът на истината ще бъде отложен за по-късно", заключава той.
DW