Новините по европейските и американски телевизии през последните дни показаха голямо разнообразие световни мнения на поне петдесет експерти, коментиращи клането в Париж, неговите причини и неговите последици. Нито един от говорителите,обаче, не се осмели да признае, че западният свят е просто забравил идентичността си, като я е заменил с толерантност. И двете величини са добри в умерени количества, но защо изведнъж старата Европа почна да се отказва от коледните елхи, а в Новия свят знак на добър вкус се смята безличният поздрав за "сезонни празници" вместо обичайното "Happy New Year"? Защо на чуждестранните туристи се препоръчва да изключат френска Марсилия и шведски Гьотеборг от своите маршрути? Около тези и други въпроси има цяла теория на конспирацията: някои говорят за война на цивилизациите, а други – за война на културите; накрая - всичко се върти около радикалния ислям.
След атентатите от 11 септември 2001 г. американските спецслужби не се задълбаха в богословски спорове, а се заеха с работа. Те първи разбраха, че толерантността си е толерантност, а радикалните ислямисти и появата им може да се изчисли с висока степен на вероятност. Въпреки това, в Америка все още настъпват греблото, на което все по-често се препъва и Европа: радикалите не влизат в страната по обиколен път , а се възпитават вътре на местните хлебни и културни ниви, предоставящи всички блага на световната цивилизация: братята Царнаеви не се впечатляват нито от постиженията на демокрацията, нито от стила арт деко, нито от феминистки и гей бракове.
Наивните в собствената си държавност евреи, преди половин век вярваха, че стига да предоставят на съседите си отлична медицинска помощ, безплатно образование и капково напояване, веднага на общата им земя ще зацарува вечен мир и толерантност. Съседите с радост се лекуваха в израелски болници и получаваха дипломи, но през цялото време се държаха радикално - благословяваха децата си за джихад и взривяваха автобуси. Плюейки на международното обществено мнение, Израел създади една от най-добрите армии в света и една от най-добрите разузнавателни служби в света, като сравнително бързо осъзна, че трябва с радикалите да се бори радикално и със сила, без да обръща внимание на призивите за толерантност и като държи на собствената си идентичност. Както се оказа, всичко това може да работи в рамките на демокрацията и мултикултурализма. Моделът не е безупречен, но е много ефективен.
Може би, след Парижката трагедия западния свят ще преосмисли модела си на поведение (както и неговата защита), правейки избор в полза на запазване на своята идентичност. Известни са не само чертите на врага, но и лицето му, а дори и местожителството му. Американските власти не отричат, че веднага след разстрела на журналисти в Париж, ръководствата на правоохранителните агенции се събраха на заседание, на което се обсъждаха различни варианти за превантивни стратегии на защита от ислямски терористи. Подробности не бяха оповестени, но работата е малко вероятно да бъде ограничена само с демонстрация на сила.
Превод: Ш.Меламед