Прага, Франс прес Посредник за компромис на срещата на върха на Г-20 или на тази на НАТО, винаги вслушващ се и избягващ да поучава - Барак Обама имаше възможност да изпробва в Европа новия си стил на действие на международната сцена с желание да скъса с годините на Буш. Независимо от това САЩ не възнамеряват да се отказват от статута си на първа сила в света и от способността да дават тон в управлението на световните дела. През първите пет дни на първата му голяма международна обиколка посланието на Белия дом бе ясно. Времената са се променили. Времето на "или сте с нас, или против нас" е отминало, а заедно с него и напрежението от епохата на Буш, изострено от войната в Ирак и жлъчните нападки срещу "оста на злото". Американската администрация е готова да слуша, да се консултира и да сътрудничи. "Слушай и се учи!" и чак тогава "Ръководи! - такъв е новият девиз на стопанина на Белия дом. "Според мен става въпрос за базово послание, което трябва да бъде чуто в Европа: САЩ възнамеряват да продължат да ръководят нещата, но като дават пример, като се съветват и се ангажират", подчертава Шон Кей, професор по международни отношения от Уеслианския университет в Охайо. За европейското обществено мнение ефектът беше незабавен. Обама манията, покорила Европа по време на президентските избори в края на 2008 г., не бе опровергана. Върховната й проява бе медийният интерес - дори самите журналисти (рядък факт!) аплодираха пресконференцията на Обама на срещата на Г-20 в Лондон, както и многолюдните множества, които привлече, особено в чешката столица, където 30 000 души се стекоха пред Пражкия замък, за да чуят единствената му публична реч. Засега е прекалено рано да се прецени дали Обама е успял в две от приоритетните си цели: съживяването на световната икономика и стабилизирането на Афганистан. По първия въпрос той не успя да убеди европейците да бръкнат по-дълбоко в джоба си, за да подкрепят тези действия. По втория получи само скромно обещание за военни подкрепления - най-много 5000 войници. Стилът му обаче бе високо оценен в Европа. Той изигра ролята на посредник в Лондон, за да се избегне провал на срещата на Г-20 поради разногласия, като уреди компромис между китайския президент Ху Цзинтао, противник на съставянето на списък на "данъчните убежища " (сред които Хонконг и Макао), и френския му колега Никола Саркози. След това по време на срещата на върха на НАТО в Страсбург Обама се зае да осуети кризата около номинацията на бъдещия генерален секретар на алианса. Той успя да уреди Турция да се откаже от съпротивата си срещу назначаването на датския премиер Андерс Фог Расмусен. На свой ред американският президент не пестеше похвалите за своите европейски събеседници - Гордън Браун, Хосе Луис Родригес Сапатеро, Ангела Меркел или Никола Саркози. За последния възхвалата обаче бе двусмислена: "Той не спира да доказва своето въображение и креативност" и "в момента присъства на толкова много фронтове, че човек трудно успява да го проследи", пошегува се Обама. Същевременно той ясно даде да се разбере, че неговата нова дипломация се свежда до: "Дай, за да получиш!" Европейците също трябва да направят повече. В икономическата сфера посланието му бе: САЩ няма да продължат както в миналото да консумират, за да финансират износа към други страни. В отбраната - Европа трябва да си изгради "повишен военен капацитет" и да помага повече в Афганистан. "САЩ не могат да се справят сами със световните предизвикателства. И Европа също не може да го стори без САЩ", обобщи той в Страсбург. /БТА/