Алън С. Блайндър*, „Ню Йорк таймс“

Противно на това, което може да сте чули от някои черни пророци, 2009 г. не е дубликат на 1930-а. Това, от което трябва сега да се пазим, е 2010 г. и 2011 г. да не се превърнат в повторение на 1936 г.
Няма кой знае каква вероятност икономиката да възпроизведе сценария на Голямата депресия, когато реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на САЩ падна с 27%, а безработицата скочи до 25 на сто. Все пак сегашната ситуация и така си е достатъчно зловеща (най-тежката рецесия в страната от 30-те години насам), но освен ако политическите лидери не се държат невероятно безразсъдно, няма да има повторение на трагичното сгромолясване от периода 1930-33 г.

Две основания за оптимизъм

Основните причини за този мой оптимизъм са две.
Първо, с времето в американската икономика бяха вградени множество предпазни механизми като обезпечаването в случай на безработица, социалното осигуряване и федералното застраховане на депозитите. Тези програми служат като обезопасителни мрежи, които смекчават падането. Те не са в състояние да предотвратят рецесиите, но би трябвало да са достатъчни за избягване на нова депресия.
По-важното обаче е, че Барак Обама, Тимъти Гайтнър и Бен Бернанке не са като Хърбърт Хувър, Андрю Мелън и Юджийн Майер (ако досега не сте знаели, последният е председател на Федералния резерв от септември 1930 г. до май 1933 г.). За разлика от американските управници от периода 1930-31 г., които изповядваха политика на ненамеса, настоящите икономически лидери на страната не чакат западащата икономика сама да се оправи. Те вече предприеха редица извънредни мерки и имат готовност за още, ако възникне необходимост от тях.

Това е добрата новина.

Въпреки нищожната вероятност от нова депресия, остава опасността следващата или по-следващата година да се превърнат в римейк на 1936-а. Нека обясня.
От достигнатото през 1933 г. дъно до 1936 г. БВП на САЩ се покачи главоломно (макар и от доста ниска стартова база) със средно 11% годишно. После обаче Федералният резерв и администрацията на Франклин Делано Рузвелт коренно промениха курса.
През лятото на 1936 г. Федералният резерв отчете големия размер на натрупаните в банковата система излишни резерви. И като си направи заключението, че тази планина от ликвидност може да подхрани инфлацията, започна да я изтегля. Това затягане на паричната политика продължи и през част от 1937 г. в условията на отслабена икономика, която не бе подготвена за подобно развитие.
По същото време президентът Рузвелт се замисли за грамадния бюджетен дефицит на страната. И като заключи, че е време да въведе порядък, започна да увеличава данъците и да ограничава разходите. Вследствие на това затягане на фискалната политика дефицитът, който през 1936 г. възлизаше на 3,8% от БВП, към 1937 г. се бе превърнал в излишък от 0,2 на сто - промяна от четири процентни пункта в разстояние само на една година (съвременното й изражение би било в размер на почти $600 млрд.)
Пълният обрат в паричната и фискалната политика на САЩ имаше трагични и съвсем предвидими последици. Американската икономика, която между 1933 г. и 1936 г. с бързо темпо се измъкваше от трапа, отново тръгна надолу и страната преживя т.нар. рецесия в депресията. Реалният БВП се сви с 3,4% в периода 1937-38 г., а общият му спад по време на рецесията, която продължи от средата на 1937 г. до средата на 1938 г., бе още по-голям.
Поуката от тази история е ясна – преждевременната и драстична промяна на фискалната и паричната политика може да е опасна за здравето на икономиката.
Доста по-мъдри сме, отколкото през 30-те нали? Е, може би не толкова. Настоящата рецесия все още не е достигнала дъното, а вече започва да се долавя ехото на 1936 г.
Редица критици на Федералния резерв алармират за създадения от него огромен запас от излишни резерви – по последни сметки те възлизат на над $775 млрд. Именно този тип притеснения от евентуален инфлационен ефект подтикнаха Фед към действие през 1936 г. Очевидното внушение е, че част от този огромен пул трябва да бъде изтеглена, преди да е станало твърде късно.
Що се отнася до фискалната политика, много от критиците на президента Барак Обама гръмогласно се оплакват от огромния дефицит на държавния бюджет. Ако това изобщо е възможно, опитайте се да забравите за миг лицемерието на много от конгресмените републиканци, които внезапно се превърнаха в образци на бюджетната честност, след като не обелиха и дума за огромния дефицит при управлението на техния президент Джордж Уокър Буш. Независимо от мотивите, притесненията им зловещо напомнят за поведението на Рузвелт през 1936 г. и 1937 г.
За щастие Бернанке е опитен изследовател на Голямата депресия, който няма да позволи Федералният резерв да допусне същите грешки. Неговите критици обаче (както във, така и извън американската централна банка) вече заклеймяват политиките му като опасно инфлационни, а нито един председател на Фед не би искал да бъде наричан инфлационист.
Надявам се и вярвам, че президентът Обама няма да се преобрази от разточителния Рузвелт на 1933 г. в по-късната му версия от 1936 г., тогава, когато вече беше вманиачен по стриктното регулиране на бюджетния дефицит. Поне не и преди американската икономика да си е стъпила здраво на краката. Все по-голям брой критици обаче показват ноктите си и в един момент може и да вземат превес. Дано само този опасен обрат да не се случи твърде скоро.
За да избегнем повторение на катастрофалните политики от 1936-37 г., Федералният резерв и избраните от нас управници трябва да поддържат курса. Марк Твен казва, че макар историята да не се повтаря, често пъти се римува. А на нас засега не ни трябват никакви рими.

---

*Алън С. Блайндър е професор по икономика и държавно управление в Университета в Принстън и бивш зам.-председател на Федералния резерв.

---