Ландън Томас-джуниър
„Ню Йорк таймс“

Миналата есен, когато капитализмът сякаш бе на ръба на пропастта, министърът на финансите на Норвегия социалистката Кристин Халворшен, която отдавна е изразила скептицизма си по отношение на свободния пазар, не губеше време в злорадство.
Докато инвеститорите по света разпродаваха активи, тя се качи на приливната вълна, нареждайки на норвежкия суверенен фонд, който управлява $300 млрд., да подсили програмата си за закупуване на акции с $60 млрд.q или 23% от производството на страната.

Странно противоречие

„Моментът не беше никак лош“, казва Халворшен, усмихвайки се със задоволство при спомена за скока на световните пазари, започнал в началото на март.
Глобалната финансова криза постави на колене икономиките на почти всички страни в света. Но не и тази на Норвегия.
В странно, но характерно за нея противоречие, подобно на фиордите, порещи назъбения й пейзаж, Норвегия разцъфтя, следвайки свой собствен път. Докато другите пилееха, тя пестеше. Когато другите ограничаваха ролята на правителството, Норвегия подсилваше социалната си система, която съпровожда норвежците от люлката до гроба.
Така и в разгара на най-тежкия икономически спад от Голямата депресия насам норвежката икономика отбеляза ръст от малко под 3% през миналата година. Правителството спокойно натрупа бюджетен излишък от 11%, а в счетоводните му книги дълг не е отбелязан.
Само за сравнение. През тази година се очаква САЩ да имат фискален дефицит, равен на 12,9% от БВП, а общите държавни задължения да достигнат $11 трлн.q или 65% от размера на икономиката.
Норвегия е сравнително малка страна с хомогенно население от 4,6 млн. души и предимството да бъде един от най-големите износители на петрол. Приходите й от продажба на петрол за миналата година са $68 млрд., след като цените достигнаха рекордни нива. Дори и след поевтиняването на петрола правителството не се притесни особено, защото Норвегия заобиколи капана, в който падат много от богатите на енергия икономики.
Вместо да пилее щедро богатството си, тя въведе законодателство, според което постъпленията от петрола отиват директно в суверенния й фонд, ползващ държавните пари, за да инвестира по света. В момента фондът е близо до челото на световната класация, нищо че през миналата година намаля с 23% заради влошаването на инвестициите.
Пестеливостта на Норвегия е особено показателна при едно сравнение с Великобритания, която похарчи повечето от постъпленията от петрола в Северно море през годините на бума. Британските правителствени разходи скочиха до 47% от БВП, след като през 2003 г. бяха 42%. За сравнение& държавните разходи на Норвегия паднаха до 40% от 48% от БВП за същия период.

Добродетелта е на почит

„САЩ и Великобритания са лишени от чувство за вина, казва Андерс Ослунд от Института за международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон. В Норвегия обаче ценят добродетелта. Ако ти е дадено много, имаш отговорности.“
Ерик Векре, икономист и автор на трилъри, описва чувството за дълг на норвежците така: „Не можем да похарчим тези пари сега; това би било кражба от бъдещите поколения.“
Векре, който е платил в брой къщата и колата си, приписва националния консенсус по въпроса на норвежкото иконоборство: „Най-силният човек е този, който устоява сам на бурите в света“, цитира той норвежкия драматург Хенрик Ибсен.
Но дори Ибсен би признал, че е по-лесно да устоиш, дори и сам, когато държавата ти има резерви от нефт, които я правят третия износител на черно злато в света. Парите от нефта се вливат в страната от началото на 70-те години и могат да принудят и най-упорития норвежец да се успокои и да се радва на благополучието. БВП на глава от населението е $52 000, на второ място след Люксембург в класацията на индустриалните демокрации.
Както почти навсякъде по света, и тук цените на жилищата скочиха главоломно, почти три пъти, през това десетилетие. Но имотна катастрофа не последва, тъй като имаше много малко ипотечни ексцеси. След корекцията от 15% цените отново поеха нагоре.
За разлика от Дъблин или Рияд, над които стърчат недостроени небостъргачи и самотни подемни кранове, Осло запази традиционната си атмосфера със спомена за бивше рибарско селище. Един от малкото символи на разкош е наскоро построената опера, която струваше $800 млн.
Арне Исаксен от Норвежкото училище по мениджмънт казва, че норвежките банки са сравнително здрави и разумни при кредитиране. Банките са само 2% от икономиката и строгият държавен надзор на кредитните им практики ги предпази от затъване в риска, който потопи исландските им колеги. Но те не затвориха врати за заемоискателите. Подобно на много норвежци, и Исаксен има второ жилище и отворена кредитна линия от банката, чрез която наскоро се е сдобил с нова яхта.
Някои норвежци обаче се опасяват, че макар хижата в гората и лодката да не са символи на разхищение от рода на видяното в Ню Йорк и Лондон, петролните богатства и щедростта на държавата са разрушили някогашната здрава работна етика.
„Ползваме се от програмата „Петрол за удоволствия“, казва Кнут Антун Мурк от Handelsbanken в Осло. И цитира проучване, според което норвежците се радват на най-малък брой работни часове седмично сред гражданите на всички индустриални демокрации.
„Станахме по-самодоволни, добавя Мурк. Строим все повече ваканционни къщички. Имаме повече празници и разполагаме с изключително щедра социално-осигурителна система и хлабави политики за отпуск по болест. Някой ден мечтата ще свърши.“
Но този ден е далеч. Засега въздухът е чист, работа има, а помощта от правителството е достъпна за всеки, дори за онези от периферията. Точно зад ъгъла на сградата на централната банка Пол Бруум изтегля игла, пълна с амфетамини, и си я забива в мускулестото рамо. Белезите и още незарасналите рани свидетелстват за многогодишна злоупотреба с хероин. Близо 1500-те долара, които получава от държавата всеки месец, са достатъчни да е добре нахранен и запасен с дрога. 32-годишният Бруум никога не е работил и признава, че едва ли ще си намери скоро работа: „Не виня никого. Норвежкото правителство ми е осигурило най-доброто, което може.“