Деа Маркова, анализатор, „Политикъл Кепитъл“

Десет години стигат! Това ни каза Националният статистически институт (НСИ) миналия петък. Десет години на непрекъснат ръст на БВП, както годишен, така и тримесечен, бяха прекъснати от 3.5% икономически спад. Въпреки че предварителните данни на НСИ обикновено се разминават с окончателните, отрицателната тенденция е ясна. В контекста на световната икономическа криза възможността за рецесията – две поредни тримесечия на негативен икономически ръст -- стана почти нормално явление. По един неприятно ироничен начин ги стигнахме и европейците, и американците. Това, че Германия отчита 6.9% спад на БВП, разбира се, не е утешение. Една развиваща се икономика не може леконравно да приеме потенциалната рецесия, не и когато ръстът на БВП се забавя два пъти от последната четвърт на 2008 до първата на 2009 г.
Предстоят ни седем седмици, в които с малко късмет ще чуем и левите, и десните аргументи за това как да се реанимира националното стопанство. Ако наистина ни провърви, правителството ще смогне и да ревизира държавния бюджет. С макрорамка, която предвижда позитивен ръст на БВП, той вече е неадекватен спрямо икономическата реалност. Това, което може и без държавна намеса да се постигне, обаче, е да се проследят икономическите показатели, изпреварващи, съвпадащи или изоставящи, след движението на БВП, за да видим колко ще е горещо лятото на 2009 г.
Теорията за взаимната свързаност на определени параметри не е сложна. Тя предвижда, че спад в БВП е предхождан от процеси като спад на борсовите пазари и

намаляване на броя разрешителни за строеж на нови сгради,

например. Алтернативно, увеличение на безработицата и увеличение на цената на труда за единица произведен продукт следват негативния икономически ръст.
Един от най-често цитираните изпреварващи движението на БВП показатели е ръстът на паричното предлагане М3. Пари в икономиката се създават, като банките кредитират производството на стоки и услуги, а те, от своя страна, създават добавена стойност в националните сметки. Забавянето на този процес в самото му начало, липсата на нови пари, логично сочи и забавяне в края – спад в БДС и БВП. По данни на БНБ ръстът на М3 е отрицателен от септември 2008 г., с изключение на декември, когато има диспропорционално високо потребление, в т.ч. и изразходването на остатъка от държавния бюджет. БВП от първата четвърт на 2009 г. е отражение на тази динамика и, съдейки по продължителността й, икономическият спад няма да е краткотраен.
Друг относително точен изпреварващ индикатор са новите промишлени поръчки. Най-близката статистика, налична в архивите на НСИ, е Индексът на производство и оборот в промишлеността. От началото на 2009 г. той отчита спад от близо 25% на месечна база през януари, бавно възстановяване през февруари и март. Всъщност продължителен спад в промишлените обороти се забелязва от септември 2008 г. Тоест, още тогава е било наивно да се предполага, че световната икономическа криза ще подмине страната ни.
Това обяснява защо

индустрията допринася с 13% по-малко добавена стойност към БВП

за първото тримесечие на 2009 г. спрямо същия период за 2008 г. Ако тенденциите се запазят, можем да очакваме нов промишлен спад за април-юни т.г. За малката вероятност на позитивен обрат говорят обезсърчителните данни за планирани средства за т. нар. инвестиционни стоки – капиталовложения с дълготрайна възвращаемост. До миналата година в България имаше изключително висок ръст на такива инвестиции. За 2009 г. мениджърите в индустриалния сектор са планирали 60% спад на тези разходи.
Значи БВП ще продължава да спада. Най-оптимистичната възможна прогноза е забавяне на този спад. Какво следва? В отговор на този въпрос е уместно да се използва другата група индикатори – тези, следващи движението на БВП. Такива са безработицата, приходите от единица произведена стока и краткосрочните корпоративни заеми. Движението на безработицата от началото на годината не е драстично – расте с около 0.2% на месец. Данните за пазара на труда ще стават все по-обезпокояващи. Скорошните шествия от служители на „Кремиковици” по столичните улици напомнят и за още един фактор, който ще повлияе на пазара на труда – потенциалното затваряне на металургичния гигант се вписва точно в дефиницията „икономически шок”. Тук може би е уместно да се отбележи, че когато икономическият цикъл е в своя спад, намаляването на разходи за работна ръка е логична, даже необходима стъпка. Обратното, изкуственото подържане на персонал посредством някаква форма на държавни субсидии, например, допълнително би затруднило естествената рехабилитация на пазара.
По отношение на работната ръка опасно следствие от спад на търсенето и респективно производството е увеличение на разходите по производството. Тоест, когато едно предприятие е инвестирало в основен капитал и поддържа определен брой служители, а продава по-малко стоки или услуги, цената на всяка произведена единица се повишава.

Тогава се стига до модерното „оптимизиране на производството”

или вечно актуалното „уволнения”. В такива моменти е лошо икономиката на една страна да се развива на базата на евтина работна ръка. Евтината работна ръка е лесно заменима и по време на рецесия работодателят няма мотивация да прави „оптимизация” на бизнеса си, различна от „уволнения.”
Прогнозите на база взаимосвързани икономически индикации, разбира се, са много по-точни при тенденции, които се запазват. Внезапни обрати в икономическия цикъл, външни или вътрешни шокове, са трудно предвидими, което и обосновава самия термин. Към настоящия момент числата предполагат запазване на отрицателните тенденции.