Анна Караиванова, шеф на Инспектората към ВСС

Мисля, че идеите в Стратегията за продължаване на съдебната реформа, които подготви Министерството на правосъдието, са много добри. Още самото название на документа, което гласи „За продължаване на съдебната реформа“, показва, че се отчита и свършеното досега. Стратегията е стъпила на оценката на реформата и е посочила кои цели тя не е постигнала. Изведени са много и ценни приоритети.
Едно от предложенията, което подкрепям, е обвързването на бюджета с постигнатите резултати, защото в крайна сметка съдебната дейност се финансира от гражданите. Ако магистрат отлага едно дело 26 месеца, без да мисли какво струва това на бюджета, защото на всяко заседание се ангажират призовкари, съдебна охрана и куп други хора, които обслужват един процес, очевидно е, че действията на този човек, трябва да се отразят някъде. Например в атестациите, защото той се отнася без необходимата отговорност към възложената работа. Бюджетните средства се разпределят, така да се каже, по някакви абстрактни критерии – толкова хора, толкова пари за фонд работна заплата, толкова за издръжка. Има и още други добри идеи. Например тази за подобряване на управлението на органите на съдебната власт, в която са включени активното управление на натовареността, условията на труд и броят на магистратите, активното управление на съдебните сгради и т.н. Върху тези предложения са работили много и специализираните неправителствени организации, които добре са напипали проблемите.

Не само разговори

Крайно време беше, вместо единствено да говорим за реформа, да започне да се управлява съдебната система. Това, което ми харесва, е, че е залегнало изрично управлението както в подбирането на добри кадри за административни ръководители на съдилищата и прокуратурите, така също управлението на конкретния процес от всеки магистрат. Така ще се видят качествата на всеки – дали става или не.
По отношение на идеите, отнасящи се до Висшия съдебен съвет, като например това 2/3 от депутатите да избират парламентарната квота на съвета, трябва доста да се помисли. Ето, ние от инспектората сме избирани с две трети мнозинство и някак си се получава една неравнопоставеност. За съжаление само заради предлога „към ВСС“ в названието на институцията, която представлявам, хората смятат, че сме едва ли не подчинен орган на ВСС. Всъщност сме самостоятелна институция и сме избирани с 2/3 мнозинство. Парламентарната квота във ВСС е избирана с обикновено мнозинство, но в същото време има и съдебна квота. Трябва да се помисли дали няма да се получи неравновесие, но иначе като идея е добро. Така по-голяма част от народните представители ще имат възможност да изразят съгласие върху дадената фигура,
върху нейните професионални качества, така че няма нищо лошо. Но може малко трудно да се получи две трети мнозинство, помните, че ние останахме с непопълнен състав, защото трудно се формира такова мнозинство.

Само с чупене на пръсти няма да станe

Не мисля, че с разширяване на щатния състав на съдиите ще се реши въпросът с натовареността. Така ще станат едни огромни съдилища, които трудно се ръководят. Ние от инспектората не сме правили цялостно изследване за натовареността на съдиите, такова беше направено от ВСС. За огромна натовареност, струва ми се, че би могло да се говори при върховните съдилища. При ВАС и ВКС трябва да се търси причината за тяхната натовареност и съответно какви мерки да се предприемат. Огромна натовареност има и в Софийския районен съд. Ние направихме едно изследване, макар и да нямаме чак такъв административен капацитет, но установихме при проверките, че в СРС 70% от делата са по т. нар. заповедни производства, които новият ГПК предвиди за ускорено заплащане на парични вземания. Оказа се, че във всички районни съдилища огромна част от делата са по тези заповедни производства. Както казах, в СРС са 70% от обема им, а в други съдилища- до 60% от обема. Трябва да се види при тези типични дела как може да се оптимизира работата така, че съдията да върши правната проверка, а самото изписване да се даде на административен персонал примерно.