Ан Улнър
„Блумбърг“

Всеобщото мнение е, че това, което Уолстрийт причини на САЩ, е просто престъпно.
Финансовите магьосници създадоха нерегулиран пазар за деривати на стойност трилиони долари, за които малцина американци бяха чували, камо ли да познават и разбират. Уолстрийт натрупа милиарди долари и продължи да обсипва изпълнителните директори и трейдърите си с несметни бонуси дори след срива на ипотечния пазар, докато в същото време обикновените хора губеха домовете, спестяванията си и огромна част от нетното си състояние.
Тези дни се появи новина, която предлага известна утеха, колкото и слаба да е тя. Тлъстите котараци на Уолстрийт влязоха сериозно в полезрението на държавните обвинители, душещи за възможни престъпления.
Хубаво. Поровете се в имейлите и проспектите, черновите и окончателните им версии. Разпитайте всеки, който може да внесе някаква яснота. Търсете доказателства, че някои трейдъри настойчиво са предлагали свързани с ипотеки ценни книжа с ясното съзнание, че въпросните са надценени и че са криели съществена информация, която е трябвало да бъде предоставена на купувачите.
Докато федералните са заети с това, главният прокурор на Ню Йорк Андрю Куомо се опитва да разбере дали инвестиционните банки са подвели рейтинговите компании да поставят нереално високи рейтинги на скалъпените от тях деривати, съобщава „Ню Йорк таймс“.
Въпреки цялото това усилие на следователите не чакайте със затаен дъх агентите да поведат пред камерите позорна процесия от закопчани с белезници финансисти. Може да се чувстваме ограбени, но доказването на извършено престъпление е трудно, когато оръжието не е „Колт 45“, а синтетични структурирани емисии облигации (CDO).

Голям провал

Министерството на правосъдието се запозна с капаните, които крие повдигането на обвинение в измама с ценни книжа, когато през ноември състав от съдебни заседатели в Ню Йорк обяви за невинни двама бивши хедж фонд мениджъри на Bear Stearns. Така пропадна първото дело на държавата срещу представители на Уолстрийт по обвинение във въвеждане на инвеститорите в заблуждение относно свързаните с ипотеките ценни книжа, довели до финансовата криза.
Съдебните заседатели, които очевидно не бяха достатъчно сърдити на обвиняемите, за да си затворят очите за пропуските в представените от прокуратурата доказателства, решиха, че можем с основание да се съмняваме в твърдението, че Ралф Чиофи и Матю Танин са излъгали. Да, управляваните от тях фондове загубиха $1,6 млрд., но по-късно народните съдници заявиха пред репортери, че двамата са изглеждали като изкупителни жертви за финансовата криза, а не като нейни подбудители.
Това уби устрема за предявяване на подобни обвинения. По същото време членовете на разширен съдебен състав бяха навлезли в разследване на случилото се в Lehman Brothers Holdings Inc. Обвинителни актове обаче така и не последваха.
Държавните обвинители ще трябва да направят нещо повече от това да докажат, че откъси от някой и друг имейл противоречат на даден проспект. Не е достатъчно да покажеш, че една фирма е предлагала дълга позиция по определена акция, докато в същото време е заемала къса позиция по нея с транзакции от собствено име.
Необходимо е да се изобличи откровена измамна схема, с която инвеститорите са били подмамени. Би било добре трейдърите да са се облагодетелствали, докато са мамели клиентите си. За това обаче са нужни много документи или вътрешни хора, склонни да сменят лагера.
Ако искат да заявят, че е била укрита важна информация, както това прави Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) в гражданския си иск за измама срещу Goldman Sachs Group Inc., прокурорите ще трябва да покажат, че фирмата e ималa юридическо задължение да предостави конкретната информация. Това е правен въпрос, който съответният съдия ще реши преди образуването на дело.
Главният изпълнителен директор на Goldman Лойд Бленкфайн се опита да обясни на сенатска подкомисия миналия месец, че не е длъжен да разкрива собственото си мнение за инструмента, когато изготвя сделки за клиенти. Когато фирмата действа като финансов консултант, да. Но когато е в ролята на маркет мейкър? Тогава тази информация не се счита за съществена.

В какво се състои измамата?

(Като съществена може да се определи друга информация, като това дали хедж фонд, който иска да шортне дадена CDO, е участвал в подбора на съставящите я активи. Това обаче е съвсем друг проблем.)
При това положение всичко, което прави банката, е да улесни осъществяването на контакт между, да кажем, инвеститор, който иска да заложи срещу жилищния пазар, и друг, който иска да заложи, че секторът ще остане силен.
Колкото до правенето на залог, противоположен на клиентския, това изглежда доста мръсен ход. Конгресът трябва да обмисли поставянето извън закона на залозите за собствена сметка от фирмата, която гарантира за сделката.
В момента обаче това не е престъпление.
Ако не е съществувало юридическо задължение за предоставяне на информацията и с оглед ролята й на маркет мейкър мнението на фирмата за ценната книга не е имало отношение, както твърди Бленкфайн, в какво се състои измамата?
Фактът, че Goldman Sachs се озова в полезрението на федералните власти, не е изненада предвид гражданския иск за измама, който SEC заведе миналия месец.
Миналата седмица „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че разследващите органи проучват поведението на Morgan Stanley, като цитира анонимни източници. Това изненада главния изпълнителен директор на фирмата Джеймс Горман, което само по себе си е учудващо.
Вестникът съобщава още, че SEC и федералните прокурори работят съвместно по досъдебното производство, в рамките на което са били издадени призовки за JPMorgan Chase & Co., Deutsche Bank AG, UBS AG и Citigroup Inc.
Хубаво. Проверете ги всички.
Аз обаче мога да се обзаложа, че в дългосрочен план няма да има криминални обвинения срещу тези институции.