Николай Здравков, генерален мениджър на I&G Brokers

Кризата в застрахователната индустрия дойде много по-бавно, отколкото във всички други сектори на икономиката. След капиталовите пазари тя се прехвърли в строителството заради рязкото свиване на банковото финансиране. При застрахователите рецесията започна да се отразява през 2009 г., когато имаше 6% спад на пазара. За тази година очаквам двойно по-голямо понижение – 12%. Освен че трезорите ограничиха финансирането, тотално се амортизират социално-производствените активи, автомобилните - също. А да не забравяме, че автомобилното застраховане носи 72% от приходите на пазара. Освен това преструктурирането на чуждите инвестиции и изтеглянето им от България също ще окаже негативен ефект върху индустрията. Техническият резултат на компаниите в сектора за миналата година е отрицателен от 7,7 млн. лв. А печалбите, които се отчитат в балансите на компаниите, са единствено на база финансови операции, а не застраховане – т.е. от доходи от допълнителни инструменти като лихви и т.н. Така че застрахователите работят на загуба и няма как това да се промени, при положение че 72% от пазара е автомобилно застраховане.

Фалити или по-висок капитал

Оттук нататък следват два варианта: или фалити на компании в сектора, или увеличаване на капиталовата адекватност. Откъде обаче ще се намерят пари да си увеличат капитала, за да покрият критериите за платежоспособност в тази криза, е доста неясно.
Какво обаче може да се направи, за да се подпомогнат застрахователите? Чрез законови промени може да се увеличи броят на задължителните застраховки или да се адаптират нивата на лимитите по задължителните полици с тези в ЕС. Това ще осигури гарантирано бъдеще на компаниите в следващите 2 години да не претърпяват подобни спадове. На практика ние имаме задължителни застраховки (като „отговорност лекари“, „отговорност нотариуси“, „отговорност строители по ЗУТ“), но лимитите, които са посочени като минимално изискуеми за хората, които практикуват такива професии, са на практика твърде малки. Премиите са в размер на 30 лв., а отговорността на застрахователя е 10 000 лв. Това е пренебрежително нищожно за един строител, който строи за милиони. От друга страна пък, няма и реални санкции за хората, които не са сключили такава полица. А пък брокерите в индустрията, ако не си представят задължителната застраховка, която е доста висока -около 1,5 млн. евро например, няма да им подновят лиценза.
Истина е също така, че положението в малките градове е много тревожно. Там една фалирала фирма е трагедия, защото дава поминък на почти целия град. А именно тези компании са в основата на цялата икономика. Има населени места с 50-60% безработица. И какво да направи обикновеният човек , как да си плати „Гражданската отговорност“, при положение че според пирамидата на потребностите първо трябва да сложи хляб на масата и да се грижи за семейството си? Затова и обхватът на тази полица пада главоломно и предполагам, че ни грози санкция от Европейския съюз. В малките градчета 100% от гражданската се разсрочва и със събираемост от 35%. Още нещо. България е изключително малък пазар. На него има 28 компании, които явно няма как да се капитализират и се борят за клиенти. Съответно за да могат да се развиват на принципа „по-голям пазарен дял“ – свалят цените.

25 млн. ще влязат в хазната от новото облагане

Оказва се също така, че общото застраховане ще бъде обложено и с нови 2,5% данък с цел да се съберат допълнителни приходи в бюджета. А в най-добрия случай в хазната от подобна мярка ще влязат едва 25 млн. лв. Но в крайна сметка само ще се декапитализира застрахователният пазар. Твърди се, че тези 2,5% ще ги плати крайният потребител, но всяка компания ще търси начини да е конкурентна и няма да иска да вдига цените, при положение че някои от другите играчи на пазара ще имат възможност да останат на същите цени. Като теглим чертата, се оказва, че парите ще бъдат изтеглени от застрахователната индустрия, а не от самия потребител.