Дейвид Бланчфлауър
Bloomberg

Kакво не бих дал за малко инфлация!
Нямам предвид грамадни купчини като в Германия през 30-те години или като последната в Зимбабве. Все пак годишен ценови скок от 4-5% в продължение на няколко години ще ни се отрази добре и наистина ще ни помогне да се измъкнем от бъркотията. Въпросителните около колебанията на показателите създават трудностите, не толкова нивото, поне донякъде.
Инфлацията всъщност преразпределя богатството от спестителите към заемателите, а в момента такова разпределение ще е добре дошло. Много заематели са затънали и се нуждаят от помощ. Спестителите пък винаги могат да изберат някои от множеството свързани с инфлацията ценни книжа, а и могат да се впишат клаузи за съответствие на жизнените разходи, обвързани със заплащането. Надуването на цената на дълга изглежда доста атрактивно, особено при липсата на по-добри алтернативи.
Наскоро и главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Оливие Бланшар се изказа в подкрепа на стратегия, която да позволи на инфлацията да се покачи леко. Основният му аргумент беше, че тя ще помогне за справяне с проблема за държаните около нулата лихвени проценти, които всъщност би трябвало да са негативни (отрицателните равнища не са приемливи, защото нулата е най-ниското позволено дъно). Това е проблем, който можем да избегнем, като позволим на инфлацията да се повиши малко, след което лихвените проценти вероятно ще я последват. Впоследствие ще ни остане място да понижим отново лихвите, ако и когато икономическата активност отслабне.
Всички останали варианти изглеждат доста по-лоши на онези, които се притесняват за безработицата. Като мен.

Размени

Безработните наистина са нещастни, но безработицата опечалява и работещите. Документираните доказателства за обвързаността на човешкото щастие с липсата на работа предполага, че във времена на разцвет безработицата боли двойно повече от инфлацията, т.нар. индекс на бедността е 2:1. Във време на спад обаче този индекс е още по-висок. Ако се налага да избирам между комбинациите от по-висока инфлация плюс по-ниска безработица и по-ниска инфлация плюс по-висока безработица, ще заложа на първата.
Инфлацията ще потисне реалната стойност на публичния и на частния дълг. А най-важното е, че ще ни помогне да разведрим много от собствениците на жилища, които се задъхват от липсата на капитал. Какъв по-точно е резервният план за справяне с проблема с негативния капитал?
Няма почти никакви доказателства в историята на развитите страни, че инфлация в сегашните граници може да се превърне в катастрофичен ценови скок. Не се задава хиперинфлация. Ако съзрем някакви предзнаменования, знаем добре какво да правим: приключваме количественото освобождаване, повишаваме лихвите за кратко и затягаме коланите. Страховете, че слабата инфлация може бързо да прерасне в хиперинфлация, не намират подкрепа в данните.

Не е лесно

Създаването на слаба инфлация обаче се оказва доста трудно след всичките парични и фискални стимули, които правителствата по целия свят наляха в икономиките си. През май индексът на потребителските цени в САЩ е паднал с 0,1% на сезонно претеглена база. Индексът на производствените цени също се е понижил с 0,1% на месечна база.
Най-голямата заплаха, която наистина трябва да бъде избегната, е дефлацията в условията, в които потребителските разходи се свиват, банките не отпускат заеми, а заплатите и ръстът на доходите са в застой. Ценовите промени вече се движат в дефлационното поле в Ирландия (–2,5%), Латвия (–2,8%) и Япония (–1,2%). Инфлацията е под 1% в Португалия, Холандия, Словакия и Литва.
Невъзможността за стимулиране на инфлация прекрасно илюстрира тежестта на преживения шок.
Изключението е Великобритания, където инфлацията на потребителските цени удари 3,7% през април, което принуди Комитетът за паричната политика да дава писмени обяснения на министъра на финансите. Комитетът отдава инфлационния скок на следните фактори: а) повишаването на ДДС до 17,5% в началото на годината от предишните 15%; b) по-високите цени на енергията; c) поевтиняването на паунда.

Дефлационна опасност

Последните прогнози на комитета обаче са, че инфлацията ще намалее, а опасността от дефлация остава все така силна.
В крайна сметка се оказва, че ако искате да се радвате на инфлация, трябва да поддържате лихвите ниски, като вероятно се погрижите да поддържате значително количествено освобождаване за дълъг период от време. Американският Федерален резерв даде ясно да се разбере, че това е и неговата позиция и че е в процес на изчакване и наблюдение. От Фед заявиха, че лихвените проценти вероятно ще останат близки до нула за „продължителен период“.
В статия от този месец заместник-управителят по въпросите на паричната политика на Bank of England Чарли Бийн твърди, че „Великобритания не бива да се хваща на въдицата на лъжливите обещания за по-висока инфлация“. Всъщност не е съвсем прав – страхът от инфлация остана в миналото. Управляването на инфлационните цели не попречи на много страни, сред които и Великобритания, да попаднат в капана. А може да са го направили още по-опасен, като са отклонили вниманието на определящите политиката лица от реалния проблем със свръхливъриджа.
Инфлацията е най-важна в момента. Паричните стимули трябва да продължат да действат и ако това означава по-висока инфлация, не виждам нищо лошо, поне засега. Лихвени проценти в размер на 1% или по-ниски през следващите пет години звучат горе-долу приемливо. А отгоре на всичко на централните банкери може да им се наложи да предложат доста повече пари от резервите, особено ако правителствата се захванат със съкращения на разходите, заслепени от онова, което икономистът Пол Кругман нарече „абсолютната глупост под позьорската маска на мъдростта“. Безработицата боли повече.
А в съвременния свят масовата безработица е по-болезнена от малка доза инфлация.

Дейвид Дж. Бланчфлауър е бивш член на Комисията по парична политика на Bank of England и професор по икономика в колежа „Дартмът“ и Университета на Стърлинг.