Антония Коцева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

В очакване днес Европейският парламент да каже “да” на Европейската служба за външни отношения на баронеса Катрин Аштън, трябва да отбележим, че изстраданото с много компромиси съгласие може да се окаже началото на дълъг и трънлив път към създаването на тромава структура, която вместо да облекчава достъпа на европейците до услуги зад граница, ще им вгорчи живота. Тук не става въпрос за скептицизъм и критика, защото този амбициозен проект е част от развитието и бъдещето на ЕС, което ние като част от тази общност трябва да подкрепим, а по-скоро за поглед към “малката голяма” мъгла, която витае около проекта. Трудно е да се обясни защо, след като една от идеите, залегнали в Лисабонския договор, бе европейските институции да стават все по-гъвкави и мобилни, в тази служба трябва да работят около 8000 служители, което автоматично ще я превърне в бюрократичен мастодонт, който по-скоро ще призовава, съветва и пише становища, отколкото ще взема реални решения.
Идеята за единна дипломатическа служба по принцип е много привлекателна, защото перспективата всички граждани на съюза да получават еднакво качествени консулски услуги в цял свят е справедлива и е още една стъпка към изграждането на доверие в евроинституциите. Ако процесът по изграждане на тази структура започне според предвижданията, през септември ще стартира процедура по наемане на дипломати, служители и съгласуване на правилник на дейността им. Първоначално ще бъдат наети 1800 служители, но още няма яснота по колко представители от отделните страни членки ще бъдат наети. От само себе си се разбира, че тук без спорове няма да мине. От дипломатите, които ще останат на поста 4 или 8 години, ще се изисква да са лоялни на общата дипломатическа служба, а не на собствените си държави. Въпреки това остава проблемът, ако примерно български гражданин потърси помощ в делегацията на ЕС в Сидни, на какъв език ще контактува със служителите, ако не говори английски. “Евроглобализацията” на консулските услуги едва ли ще накара всички граждани да научат универсалния английски език, а едва ли ЕС ще финансира възможността с всеки българин да пътува преводач.
Според малкото информация, голяма част от която има апокрифен характер, защото се предава от уста на уста в Брюксел, 80% от състава на службата ще бъде на географски принцип, но ще се координира с други служби, например с ЕК. А най-важният критерий за избора ще са личните качества на кандидата, но как ще бъдат установени за краткото оставащо време? По този повод не може да не се отбележи едно изключително важно пожелание, което направи Герхард Сабатил от дирекция "Външна политика" на Европейската комисия на семинар в Брюксел: “България да не си държи добрите дипломати вкъщи.”
Засега няма идея и къде ще бъдат настанени новоизбраните служители, защото за целта е необходима огромна сграда. Освен това в бъдеще ще бъдат наети още около 5000 служители. Неслучайно се появиха притеснения, че проектът ще глътне с 3% повече от предвиденото.
От друга страна, ако ЕС желае гласът му да се чува в света и влиянието му да не бъде засенчено от бързоразвиващите се икономики, трябва да си поставя амбициозни проекти, а този на лейди Аштън е един от най-дръзките. Намерението 136-те делегации на ЕС да заработят от януари и в тях да работят експерти по сигурността, е проект, който заслужава да бъде погледнат сериозно.

Кога ще свърши политическият театър?

В общи линии най-сериозен проблем е финансирането и изборът на кадри. Неслучайно месеци наред между Катрин Аштън и евродепутатите прехвърчаха искри, като най-сериозните обвинения бяха, че нейната служба няма да е достатъчно отчетна, тоест европейските дипломати няма да отговарят политически и финансово пред ЕП. Това практически превръща службата в автономна структура, разполагаща със сериозни финанси и власт. Другата интересна сцена от политическия театър в Брюксел бе дали бъдещият генерален секретар на службата ще се отчита пред ЕП. След като проектът зацикли, Аштън стратегически ревизира плановете си и обеща на евродепутатите право да преглеждат бюджета на службата.
Въпреки това, колкото и хаотичен да изглежда на пръв поглед проектът - като въпрос без отговор, фактът, че ЕС ще има едно лице и един глас пред света, може наистина да засили влиянието му. Все пак да не забравяме, че това е само началото, от което никой не очаква да е безпроблемно и ясно. Защото ако ЕС иска да има бъдеще, трябва да има мащабни проекти и предизвикателства.