Диляна Славова е завършила английска гимназия в Пловдив, след това политически науки в СУ “Климент Охридски“ със специализация по международни отношения. Била е ръководител на направление „Международни организации“ в БТПП, работила е по проекти на Световната банка. Председател е на Националната асоциация на млекопреработвателите и изпълнителен директор на Националния млечен борд. Представител е на България в групата за високо ниво по млякото в ЕК. Участва в новосъздадения консултативен съвет към министъра на земеделието.

---

- Г-жо Славова, напоследък доста се говори за българските храни и особено за млечните. Какво е необходимо на сектора, за да си върне доверието на потребителите?
- Родното производство съществува, имаме много качествени български храни, но трябва да бъдат показвани не само у нас, но в европейски и световен мащаб. Например Съборът на българското земеделие, който беше проведен в София, е опит да се върнем към традиционния вкус на нашите храни, включително и млечните. Но имаме нужда от реклама и се надявам това да не остане самотна инициатива. В момента в асоциацията работим по проект за промоция на млечни продукти в Германия и Испания. Целта ни е да представим нашите сирена и кашкавали на европейския пазар. Проектът е за 3,170 млн. евро, спечелен е на проведен от ЕК търг за промоция на хранителни и земеделски продукти на територията на ЕС и ще се изпълнява в продължение на 3 години. 50% от финансирането идва директно от Брюксел, с 30% се включва българското аграрно министерство, 20% е участието на браншовата организация. Насочихме се към Германия, защото е държава, в която сме изнасяли сирена и кашкавали. Целта ни е да си възвърнем пазарните позиции. Избрахме и Испания, защото там нямаме традиции в експорт на млечни продукти. Но пък това е една средиземноморска страна с близки до българските вкусови особености, характерни за южните държави. Смятаме, че нашите млечни продукти там могат да намерят добър прием и да се създаде трайна тенденция за продажбата им. Подготвили сме още един проект и за промоция на сирена и кашкавали в Обединените арабски емирства и Норвегия. Принципът, който спазваме, е да работим в две държави – традиционен партньор, в случая е ОАР, и нова страна, в която тепърва искаме да налагаме нашите продукти, каквато е Норвегия. Там досега не сме изнасяли, но пък страната е с висок стандарт и се надяваме, че ще бъдат оценени българските храни от по-високия ценови сегмент.

- У нас има модерни и отговарящи на европейските стандарти млекопреработвателни предприятия, но имаме проблем с качеството на суровината. Неслучайно ЕК ни даде двегодишен преходен период. Какво се прави в момента, за да може след 1 януари 2012 г. у нас да има достатъчно качествена суровина?
- Проблемът с качеството на суровото краве мляко остава. Притеснява ни, че кризата съвпадна с преходния период и не са взети мерки, за да се подобрява качеството на суровината. Необходима е държавна намеса. Ние предлагаме да се променят мерките в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с единствената цел да бъдат подпомогнати тези стопанства, които все още не са успели да покрият изискванията на ЕС за качество. Трябва да има различен подход към планинските и равнинните райони. От аграрното министерство възприеха тази идея и в момента се разработват наредби, които ще регламентират производството на мляко в планината. Не бива и да се забравя, че към тези региони ЕС има специално виждане. За да се съхрани животновъдството, се допускат известни компромиси. Друг е въпросът с равнините. Предлагаме в населени места, където животновъдството е разпокъсано, кметът да поеме организацията, общината да предостави необходимото оборудване и помещенията и така да се кандидатства с проекти по ПРСР.

- Но в ПРСР и в момента има мерки, които финансират модернизация на фермите.
- Да, има, но те са за ферми, които вече са обособени като такива. Съществуват и възможности за преминаване на полупазарни стопанства в пазарни. Но да не забравяме, че изискванията за наличния капитал са доста високи, а банките трудно отпускат кредити за сектор земеделие и храни, защото е рисков. Предстоят преговори за промяна на ПРСР. Предлагаме за проблемните сектори, един от които е млечният, нашето министерство да настоява безвъзмездната финансова помощ в проектите да стигне до 80–85%.

- Вече е факт българският стандарт за киселото мляко, предстои да бъдат публикувани стандартите за сиренето и кашкавала. Какво мислят в бранша, имат ли готовност да произвеждат по БДС?
- Идеята за връщането към БДС специално в млечния сектор тръгна от бизнеса. Независимо че в този бранш има най-много проблеми, успяхме да постигнем съгласие между бизнес, държава и наука и затова първият стандарт е наш. Във финална фаза са стандартите за българското бяло саламурено сирене и кашкавала и очакваме да се приемат до началото на септември. Сега е много важно да се създаде сертифициращ орган, който ще легитимира предприятията, работещи по държавен стандарт, а след това ще осъществява мониторинга. Предложихме и земеделският министър прие в търговските вериги да бъдат обособени специални щандове, където ще се предлагат млечните продукти, произведени по БДС. Така потребителят ще бъде информиран и ще има избор. Производителят също ще има варианти - едни от предприятията ще правят само сирена и кашкавали по БДС, но други ще предлагат различни продукти. За нас като асоциация обаче е важно да се налагат традиционните български храни. Скоро ще стартираме процедура за защита на българските млечни продукти на европейско ниво. Ще кандидатстваме пред ГД “Земеделие“ за защита като географско наименование или като традиционни национални специалитети на територията на ЕС. Разбира се, ще започнем с киселото мляко.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.