---

Димитър Дуков е изпълнителен директор на Фонд „Енергийна ефективност” (ФЕЕ) от 2008 г. Преди това е бил зам.-директор на ФЕЕ. От 1998 г. до 2005 г. е работил като старши координатор на проекти в Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект”. Има опит като ръководител отдел „Инвестиционна политика” в Българската агенция за чуждестранни инвестиции и като експерт „Регионално развитие” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Димитър Дуков е завършил икономика и индустриален мениджмънт в УНСС. Участвал е в редица специализирани квалификационни програми на Американската агенция за международно развитие, Японската агенция за международно сътрудничество и ПРООН.

---

- Г-н Дуков, можете ли да ни кажете през тези пет години от работата на Фонда за енергийна ефективност какъв е бил неговият бюджет?
- Фондът стартира с начална капитализация от около 22 млн. лв., като съществен дял от нея представлява дарение от Глобалния екологичен фонд на ООН и Световната банка - 10 млн. щатски долара. Трябва да споменем и даренията на австрийското правителство от 1,5 млн. евро и българското правителство – 3 млн. лв. Ние използваме ресурса много гъвкаво и ефективно. ФЕЕ оперира като револвиращ механизъм – т.е. дава нисколихвени кредити, а бюджетът му се попълва отново чрез връщането им. Така че към този момент не сме имали клиенти, които да върнем заради това, че не сме имали пари. Всички проекти, които са одобрени от нашия Управителен съвет, са получили финансиране, когато са изпълнили необходимите условия. За публичните субекти, като общините например, условието е да има проведена обществена поръчка и да няма никакви възражения към нейната процедура.
Стандартът за финансиране на мерки по енергийна ефективност по нашите правила е 75% от общата стойност на проекта.

- Как стоят нещата с кредитите при индустриалните потребители?
- Там нещата са доста по-опростени. След като проектът им бъде одобрен, ние изискваме от тях да представят няколко оферти на оборудването и на строителните работи, така че да сме сигурни, че парите ще бъдат оползотворени ефективно. Например фирмата иска да монтира климатични системи и ние искаме да видим оферти от три водещи компании в този вид оборудване и колко струват те. Следим също парите да се влагат в оборудване, което ще дава ефект за дълъг период от време. По принцип проектите за енергийна ефективност като цяло имат действие от около 15-20 години. При климатичните системи обаче този живот е по-кратък, защото технологиите се изменят доста по-бързо.
Нашите клиенти като цяло са разпределени поравно. Имаме 85 финансирани проекта, от които 40% са общински, 37% са индустриалните клиенти, а останалите около 20% са болниците и университети. Ние сме единствените, които даваме кредити за енергийна ефективност на университетите. Кредитирали сме досега Пловдивския медицински университет, Варненския медицински университет и колеж и след това Пловдивския аграрен университет и Българския университет за дистанционно обучение.

- Имате ли данни какво количество енергия ще спестят кредитираните от вас?
- Като се правят такива сметки, трябва да се знае, че тези количества ще бъдат спестени за 20 г. напред. За целия срок на проектите, изпълнени до момента, се очаква да бъдат спестени 91 359 тона нефтен еквивалент, което са 275,9 млн. квтч. Проектите за енергийна ефективност решават и други въпроси – те не са едно просто пестене на енергия. Когато говорим за публични сгради, енергийната ефективност винаги носи и по-добър комфорт. Така чрез енергийната ефективност се решават и социални и културни проблеми.

- Имате ли проекти за саниране при жилищните сгради?
- Нещата с жилищните сгради са доста сложни, там най-големият проблем не е финансовият. Все още има и нерешени организационни въпроси. През последните 20 г. беше ликвидирана вътрешната организация на етажната собственост. За лошото състояние допринасят и наследените традиции отпреди това. Сега има пълна незаинтересованост от страна на обитателите за състоянието на сградата и недостатъчен контрол от страна на общините за външния изглед на сградата. При предишната версия на Закона за етажната собственост това означаваше 100% от тях да се подпишат. И понеже това не може да се достигне практически, нямаше как да има решение на общото събрание.
Санирането трябва да обхване не само подмяната на изолации, дограми и щрангове, а е свързано и с контрол върху конструкцията на сградата и заздравяването й, ако е необходимо. Очаква се проектът да струва 157 хил. лв., а отпуснатият от нас кредит е за 30 хил. лв.- частта, която не достига за изпълнението. Разбира се, собствениците също трябва да дадат една част от парите.
Сега подготвяните промени в Закона за етажната собственост, при които не се изисква съгласие 100% съгласие, са стъпка в правилната посока, но не решават един съществен въпрос: какво ще се прави с хората, които казват, че няма да участват в проекта и няма да дадат пари?

- Фондът подкрепя ли и проекти, свързани освен с енергийната ефективност и с изграждането на мощности от възобновяеми енергийни източници за нуждите на дадена сграда, офис, община?
- Финансираме и мерки за производство на енергия, ако те са част от енергийната ефективност. Но това, което ние препоръчваме, е производството на топла вода за битово водоснабдяване. България е слънчева страна и при това положение ние да горим енергия, за да произвеждаме топла вода, си е направо престъпление. Структурата на нашата електросистема е такава, че само една четвърт от първичната енергия отива до крайния потребител. Останалото е загуба. Топла вода се произвежда предимно с електрически бойлери. Между 8 и 10 месеца у нас може да се произвежда топла вода от слънцето.

- Има ли възможност да предоставяте мостово финансиране по програмата за жилища на програма „Регионално развитие“?
- Поначало ние финансираме мостово. Фондът не събира такси и комисиони, включително и за предсрочно погасяване на кредитите. Прави се и погасителен план за около 4-5 г. В момента, в който клиентът получи средства по оперативната програма, той задължително трябва да дойде да погаси частта от кредита си, за да няма целево финансиране от две страни на проекта.
В момента нашите действащи лихви за кредити са между 5-9% за общини и от 6 до 10 на сто за корпоративни клиенти.

Интервюто взе Георги Велев