Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

20,380 млн. л вино са изнесли българските производители през първите шест месеца на годината, съобщи Красимир Коев, шеф на Изпълнителната агенция по лозата и виното /ИАЛВ/. Русия, Полша, Германия и скандинавските държави са основните консуматори на родния еликсир. До края на седмицата избите ще представят тримесечните си обобщени справки. До 1 ноември ще има точна информация за продажбите в страната и чужбина през първите 9 месеца на годината. Според първоначалната информация обаче може да се очаква, че през 2010 г. износът на вино ще е поне с 10% по-голям, отколкото през 2009 г., заяви Коев. Той направи тази прогноза на базата на сключените договори за продажба на българския продукт на руския пазар. Контрактите за Русия започват да се изпълняват от 1 ноември. Причина за нарасналото търсене на нашето вино там са по-ниските с около 70% гроздови реколти в Чили и Аржентина. Страните са основните ни конкуренти на руския пазар.
В последно време се наблюдава и отлив на руските потребители от френските вина, има дори прекратени доста договори.
Над 1,5 млн. л вино са реализирани вече в Турция. Там са продадени още около 250 хил. л спиртни напитки. Освен към южната ни съседка за пръв път български изби са реализирали износ в Бразилия, където е пласирана първа пратка от червено наливно вино с обем 120 хил. т. В момента в лабораторията на агенцията са постъпили нови четири проби за четири партиди. До края на годината около 300 хил. л вино ще заминат за държавата от Южна Африка.

Българският продукт се придвижва към средния ценови сегмент

Средната експортна цена на литър българско наливно вино през т.г. е била 75 евроцента. Между 68 и 80 евроцента са се движили цените през последните години. Има отделни продажби между 1–1,5 евро за литър. Заради поевтиняването на продукта в целия свят и жестоката конкуренция може да се каже, че нашето вино удържа позиции. Разбира се, в магазина продажната цена е друга. В Москва например няма бутилка българско вино под 3,5 щ.д. Нашият продукт е на последното стъпало от ниския сегмент и на първото в средния сегмент, обобщи Красимир Коев. Тенденцията е да се изнася все повече наливно вино, защото разходите са по-малко.
С около 30% ще е по-малка сегашната гроздова реколта от миналогодишната, съобщи шефът на ИАЛВ. До този момент са прибрани 150 хил. т, има още 60 хил. т, които зависят от капризите на времето.

Усвоени са 66% от националната програма

Националната програма за лозаро- винарския сектор е една от най-добре усвояваните, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров. Трите й мерки - "Преструктуриране и конверсия на винени лозя", "Промоция в трети страни" и "Застраховане на реколтата", са от огромно значение за сектора. Общият бюджет за 2010 г. е 41 529 457 лв., което прави повече от 21,2 млн. евро. От тях са изплатени почти 27,5 млн. лв., което е около 66% от годишния бюджет.
За преструктуриране на винените лозя са били отделени над 17 млн. евро. Към 12 октомври т.г. са договорени 59 инвестиции. Първоначално одобрената финансова помощ е за близо 15 млн. евро. От тях вече са изплатени
проекти за 13,5 млн. евро, или почти 80% от бюджета, съобщи още Димитров.
По мярка „Застраховане на реколта” тазгодишният бюджет е бил 4 000 000 лв., платени са 53 заявления, чиято субсидия е 1 079 359,41 лв. Два проекта са били подадени по мярка „Промоция в трети страни”, където бяха предвидени 2 120 000 евро. Проектите са в процес на одобрение.
Много добра е усвояемостта и по Националната програма за пчеларството, а причина за това е успешната съвместна работа на администрацията с браншовите организациите, каза Цветан Димитров. За финансовата 2009 г. по сключените 672 договора за подпомагане до 2010 г. са приети 637 заявления. Одобрени са 98% от ресурса, но реално са платени 73%, или 2,433 млн. лв., защото някои пчелари са променили инвестиционните си намерения.
Принципът на всички промоционални програми е освен европейското финансиране да има участие на бенефициента и на държавата. Имайки предвид дебатите по проектобюджета в МС, а после и в комисиите на парламента, не бива да имаме притеснение за тяхното прилагане през следващата година, каза за „Класа“ зам.-министър Цветан Димитров.