Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София. Завършил е Техническия университет в София. Работил е в Института по кибернетика при БАН. Защитил е дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Старши научен сътрудник, има следдокторска специализация в Университета в Хановер. През 1980 г. постъпва на работа в Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА, днес БСК) и е работил там като експерт, ръководител направление, директор. През 1987 г. е назначен за зам.-председател на ЦКС по финансовите въпроси. В периода 1991-1997 г. е бил и управител на Софийската фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на БСК. Божидар Данев е член на УС на БАН и зам.-председател на настоятелството на Нов български университет.

---

- Г-н Данев, през миналата седмица представихте доста смущаващи данни за тежестта на регулаторните режими върху бизнеса. Според вашия анализ различните режими струват на компаниите годишно 162 млн. лв. От доста време БСК води битка с различните правителства да бъде облекчен този натиск, но числата показват, че сякаш не сте стигнали много напред. Защо е така – нежелание или невъзможност да се повлияе върху различните структури, които определят таксите?
- Управляващите имат едно голямо задължение към бизнеса, защото все още не е въведено електронното правителство. Досега са изхарчени 350 млн. лв., но без реален ефект. За сравнение Естония е инвестирала 50 млн. евро и вече има електронно правителство. Ще ви дам един елементарен пример – ние сменяме личните си карти, отделно ще имаме и шофьорска книжка. В Естония например картата включва здравна карта, цифров подпис, лична карта и шофьорска книжка. Там 99 процента от гражданите ползват електронен подпис благодарение на личните си карти. Ние харчим в стара технология. Просто и елементарно е, защо не стъпим на новите технологии, след като даваме толкова много пари?!

- Знаете ли докъде е стигнало изграждането на електронното правителство?
- Какво значение има до какво ниво е достигнато. Кажете колко са електронните услуги, които в момента се предлагат? Общо взето,облекчено е само подаването на данъчни декларации.
Но основното нещо е, че няма обществен контрол върху действията на правителството. От 2003 година до сега няма публичен регистър, който да обобщава всички регистрационни, разрешителни, лицензионни режими. По времето, когато г-н Николай Василев беше министър на държавната администрация, ние разработихме специален софтуер и безплатно го предоставихме на община Сопот, за да могат публично да следят заявките за разрешителни режими. От тогава до сега обаче няма никакво движение по въпроса. Администрацията не направи нищо съществено, за да имаме адекватен действащ регистър. Преди три години БСК предостави списък с 62 закона, които трябва да бъдат изменени, за да се синхронизират правилата за регулиране. До този момент нито един от тях не е променен.

- Имате ли информация колко са всичките режими?
- По закон са малко над 300. Но общините си въвеждат множество незаконни режими и всъщност там, на местно ниво, е големият проблем. Но да кажа, че по никакъв начин не е изключена и столицата. Защо например са различни цените на правата на строеж в София? Според закона цената на съответните разрешителни е равна на административните разходи. Как така в пъти са различни тези разходи в отделните райони? Драмата е, че размерът на таксите се определя не според закона, а според нуждата на общинския бюджет. А в същото време от глобите са събрани едва 12 на сто Т.е. чиновниците не събират глобите, но налагат нови такси, защото те по-лесно се прибират. В последните две години двойно са се увеличили нерегламентираните правила. На практика администрацията, особено общинската, намира начини да въвежда регулаторни режими, които по същество приличат на лицензионните, но са формулирани по друг начин.

- БСК излезе с официално становище за новите местни данъци и такси, кое най-силно ви смущава в предложенията на правителството?
- Ние сме категорични, че предлаганите промени в Закона за местните данъци и такси ще се отразят неблагоприятно върху бизнес климата и инвестиционната активност. Новият туристически данък по същество е нов имуществен данък, а не такса, обвързана с приходите от дейността. Според БСК чрез новата мярка ще се изземе приходът за съответния туристически сезон, особено в обекти със сезонно или слабо натоварване, при които не се постига висока заетост на легловата база. Трябва да се отчете, че туристическият отрасъл вече беше „наказан” с повишаването на ДДС за организирания туризъм с 28,5% (от 7 на 9 процентни пункта).
Колкото до 80-процентното увеличение на данък сгради, трябва да припомня, че заедно с нарасналите през миналата година данъчни оценки върху активите сериозно се увеличава данъчната тежест за бизнеса.
БСК от години настоява определянето на такса смет да не става на базата на активите на фирмите, а да се приложи европейският принцип, който е отразен и в българския Закон за опазване на околната среда - „замърсителят плаща”. Таксите са „цена за услуга” и не може за една и съща услуга различните потребители да плащат различно. БСК настоява да бъде въведена единна основа за определяне на таксата за битови отпадъци - само на база количество генерирани отпадъци.

- Бюджетът беше гласуван на първо четене от парламента. Ако трябва с няколко думи да кажете, според вашите прогнози каква ще е хазната на държавата догодина?
- Това е консервативен и много предпазлив бюджет и за голямо съжаление ще се правят огромни разходи в социалната сфера, в полицията и отбраната. И всичко това в напълно нереформирани сектори, каквито са здравеопазването и пенсионното дело.
Ние приемаме взимането на заем, но ако средствата бъдат насочени за инвестиции, а не за социални нужди. Тези вероятно около 2 млрд. лв. предлагаме да влязат в инвестиционната част на бюджета и да са насочени за публични инвестиции. Българската икономика сега страда от липсата на ликвидност. Затова парите от кредита трябва да се вложат в икономиката точно за да се инжектира ликвидност. И не само в пътни проекти, вижте в какво състояние е железопътната ни мрежа. Защо да не се инвестират средства в подобряване на енергийната ефективност и преди всичко в обществените сгради – болници, детски домове, училища. Какво по-хубаво от това, да се вложат пари там. Освен това те ще се върнат за не повече от 5 години от понижения разход на енергия. Т.е. това би било едно ефективно инвестиране, което после ще минимизира бюджетните разходи.

- Данните на статистиката показват, че страната навлиза в растеж. Усещат ли го фирмите? Въобще каква е бизнес средата в момента?
- Твърде различна е за различните сектори на икономиката. Тръгна индустрията и основно експортно ориентираната. Продължава обаче да е драматично положението със строителството, там спадът е 50 на сто. За съжаление вътрешният пазар е затихнал, а потреблението рязко е намаляло.

- Как ще коментирате срещата между руския и българския премиер?
- За мен инвестициите са си инвестиции. Никой няма да вземе нещата, които са направени в България. В края на краищата консуматорите на синьото гориво от газопровода „Южен поток“ са в Европа, основно в Австрия и Италия. За нашата страна това е една златна кокошка, която си купуваме. Разбира се, няма нищо лошо да участваме и в строежа на „Набуко“, чудесно е да се вържем и с другите газопроводи, което е една добра политика на министър Трайчо Трайков. За нас обаче много сериозна опасност крие спекулативното развитие на възобновяемите енергийни източници. В момента ВЕИ-тата може да се оприличат със строителния балон, който пръв се спука още в началото на кризата. Позицията на камарата е да бъдат предоговорени споразуменията с чуждестранните инвеститори в Маришкия басейн – това са американската AES и италианската Enel. Полша направи това, след като ЕС наложи нови правила в енергийния сектор. Иначе на финала заради погрешно водената енергийна политика ще се окаже, че България е загубила едно конкурентно предимство, каквото е ниската цена на енергията. Много е вероятно рязко да поскъпне енергията поради евентуалното изключване на ТЕЦ-ове в „Марица-изток“ и бурното развитие на ВЕИ-тата. Много внимателно трябва да се анализират тези опасности и да се вземат мерки отрано.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.