- Г-н Попчев смятате ли, че ще бъде проблем на страната ни да осигури 2 млрд. евро гаранции за газопровода „Набуко? Разбрахме, че подобна е ситуацията и в Румъния и Турция.
- Само страните-членки от ЕС, ако предоставят гаранции за такива големи суми, се излагат на опасност да изпаднат в дефицит съгласно Маастрихтските критерии. Мисля, че по принцип това не е валидно за Турция. Не смятам, че нещата опират само до нас и до Румъния, а може би и до Унгария.
Не мога да бъда сигурен, че няма да има проблем, но съм информиран, че както ЕК, така правителствата на страните-участнички в „Набуко“ търсят възможност за т. нар. финансов инженеринг, с което да се помогне на проекта. Проблемът с гаранциите може да се преодолее по задоволителен начин и да не пречи на бюджетните дефицити на страните. Може да се намери вариант и българската позиция по темата, която бе представена от министър-председателя Бойко Борисов, е гъвкава. Неговата декларация, че иска да получи подкрепа от ЕК по темата, е основателна и мисля, че ще се наложи като вариант.

- Очаквате ли догодина да стане ясно финансирането на проекта, както и кои ще са източниците на природен газ? Директорът на „Набуко“ Райнхард Мичек каза, че като се приключат тези неща, вече няма да има връщане назад за проекта.
- За да бъдем уверени в изказванията на г-н Мичек, трябва да бъдат извършени още няколко стъпки. Първата е колкото се може по-скоро да бъде създаден т. нар. Комитет Набуко, който обхваща по един правителствен представител от всяка една от страните, подписали междуправителственото споразумение. Паралелно трябва да се подпишат и Споразумения за подкрепа на проекта. По този начин ще се активизират стъпките за финансирането му, както и намирането на източници на природен газ. Така че не е невъзможно да се спази този срок, но ще трябват малко повече координирани усилия от страна на участниците в проекта, ЕК и на компанията „Набуко газ пайплайн интернешънъл“. А мястото за такава симбиоза на усилията е точно този комитет Набуко.

- Ако газовата връзка с Турция не стане начало на „Набуко“ какво би означавало това за нас? Това ще се отрази ли на нашето искане за диверсификация?
- Нека първо да изчакаме отговора на турската страна на предложението, което бе направено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Няма смисъл сега да обсъждаме какво би станало, ако Турция не приеме този вариант. Предложеният вариант се споделя като добра инициатива от други европейски участници, включително и от самата „Набуко газ пайплайн“. Но то си има своята процедура. Най-напред България и Турция трябва да си стиснат ръцете по въпроса. След това всички съдружници в „Набуко“ трябва да се съгласят на предложението и тогава да се потърси финансиране от ЕК за него. Това е реалистичен вариант за начало на строежа на газопровода. Много важно за проекта е да се построи онази част от тръбата между Анкара и българската граница. За целта вече е направено и предпроектно проучване. Това е и ключовата част от тръбата, защото тя ще осъществи връзката с нашите сруги три интерконектори към съседни страни и в по-широкия регион на Централна и ЮИЕ.

- Енергийният министър Трайчо Трайков вече обясни, че скоро ще има развитие по газовата връзка с Турция. Имате ли повече информация за това?
- Аз лично не разполагам с информация. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има отлични връзки с турското министерство на енергетиката и природните ресурси. Компаниите БЕХ и „Боташ“ също са в отлични делови отношения и движат нещата. Просто трябва да се прояви търпение, защото нещата са с евразийско измерение и това не е въпрос само за двете страни. С малко повече търпение смятам, че не е невъзможно да се реализира това намерение.

- Във вторник започнаха да се реализират други два енергийни проекта – за газови връзки с Гърция и Румъния. Тези документи ще ускорят ли строежа на интерконекторите?
- Тези две връзки са задължение да се построят, както е по силата на новия регламент за сигурност на газовите доставки. Така че подписването бе закономерен акт и, може би, малко закъснял, но практически техническите параметри на връзките вече са ясни. Оттук нататък трябва да се пристъпи към получаване окончателно финансово решение и изграждане на връзките.
Мисля, че нашите медии не обърнаха достатъчно внимание на значимостта на събитието, което се случи във вторник. А именно става въпрос за приемане на един десетгодишен план за развитие на инфраструктурата в региона. Той е валиден и за газовата, и за електрическата инфраструктура. Добре е да си дадем сметка, че освен гръцката и румънската връзки, трябва да се построят и тези с Турция и Сърбия. Едва тогава чрез четирите газопровода, излизащи от страната ни, ще се даде възможност, за изграждане на интегриран, регионален и ликвиден пазар на газ в Югоизточна Европа. Това ще се случи за първи път в историята на региона. Чрез инициативата беше положена основата на десетгодишния план и да се надяваме, че тя ще продължи да се движи успешно напред.

- Можете ли да ни дадете малко повече информация какво представлява този десетгодишен план?
- Един пазар не се изгражда с административни или политически решения. Правителствата дават в най-добрия случай политическата, законодателната и международната рамка за осъществяването му. А пазарът и икономическите субекти в региона трябва сами да докажат изпълнимостта на тези идеи. Аз съм оптимист по темата. Във вторник бе поставено началото, но за да говорим за какъвто и да е пазар, ще трябва да се разшири инфраструктурната основа на бъдещия общ пазар.

- Как гледат съседите ни на тази идея? ЕК на какво мнение е по темата и ще подпомогне ли финансово предложението?
- От Европейската комисия приветстваха категорично инициативата на българския министър. Дори изрично се заяви, че с тази система ще се даде възможност да се реализира замисълът на Еврокомисията, който е „Набуко“ да не минава транзитно през региона ни, а да снабдява малки, но нуждаещи се от газ пазари. По този начин по газопровода и интер-конекторите може да се доставя гориво на около десет страни в региона.
ЕК по принцип помага за строителството на връзките. Оттам вече отпуснаха 45 млн. евро за строежа на интерконетора с Гърция, и още близо 9 млн. евро за тръбата до Румъния. Други 60 млн. евро от Регонания фонд отпуснаха от Брюксел за връзката със Сърбия, като сега се търсят средства за изграждането на тръбата по тяхната територия. Там е възможно пари да се дадат вероятно по предприсъединителните фондове и други програми за подпомагане на страни, които имат намерение да се асоциират към общността. Мисля, че на Сърбия вече беше предоставен 1 млн. евро за предпроектно проучване за връзката. Така че от една страна оплакването на съседите ни, че нямат пари е основателно, но не е непреодолим проблем.
Друг важен документ, който бе подписан с Румъния, бе за интегриране на двата електроенергийни пазара. Аз го свързвам също с перспективите на изграждане на една българска втора ядрена централа, както и на една румънска нова ядрена мощност. Тези мощности ще могат да работят за широкия регионален пазар един ден, който да обхваща регион от Италия до Ирак.

- Как в този общ регионален пазар вие виждате ролята на АЕЦ „Белене“?
- По принцип АЕЦ „Белене“, или която и да е друга атомна централа от региона, би могла да е икономически жизнеспособна, само ако се разглежда като регионален проект с приложение в страните от региона. Съвсем отделен проблем е да се направи изчисление за разходи по строежа и да се види икономическата полза от проекта, както и проучване на пазарите за нуждата от новата мощност. Аз не съм запознат дали са правени подобни анализи, но във всеки случай Българския енергиен холдинг създаде такава предпоставка с избора на финансов консултант за проекта – английската банка HSBC. Този избор отне повече време от очакваното, но вече е факт. И сега от консултанта се очаква в следващите 3-4 месеца да покаже своите оценки.
Според мен значението на АЕЦ „Белене“ е регионално, а дали нашите съседи ще кандидатстват за закупуване на дялове в централата е съвсем друг въпрос. Конкретно за този проект станахме свидетели на нещо, което се вижда много рядко в международните отношения. Премиерът Борисов доказа по много категоричен начин своя отдавнашна теза за несъответствие на подходите за ценообразуването за реалната цена на АЕЦ „Белене“. И по един убедителен начин успя да накара руската страна, и по-точно специалистът в областта – г-н Кириенко (шеф на „Росатом“) да признае, че е била допусната грешка. Кириенко обясни, че са били спестени някои разходи по проекта, в перспектива.

- Нашите карти и козове май бяха по-силни в случая така ли е?
- С този ход на министър-председателя преговорната позиция на страната ни несъмнено придоби относително по-голяма сила. При всички случаи с решението, което бе взето на форума, се поставя едно ново начало при финансово-икономическия подход към АЕЦ „Белене“. Има възможност след избора на HSBC нещата с проекта да се поставят на чисто. А това е от значение за всеки сериозен, потенциален инвеститор. Така всеки кандидат ще бъде убеден, че сметките на международния консултант, НЕК и „Росатом“ ще са направени с една много по-солидна обосновка и прозрачност.

- Как оценявате интереса на френската „Алтран“ и финландската „Фортум“ към проекта за централата?
- Не съм запознат с тяхното предложение конкретно. Предполагам, че руската страна също е спомогнала за намирането на нези инвеститори, само и само централата да се изгради.
А щом се водят разговори с още 4-5 потенциални инвеститори, това само показва, че „Росатом“ има огромен интерес. Дали страната ни също преговаря, не ми е известно. А ако и заключенията на HSBC за проекта са положителни, то това ще бъде най-добрата атестация за проекта при последващите разговори с европейските инвеститори.

Интервюто взе Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.