Очаква се в новия програмен период след 2014 г. цената на виното да се качва с 3,5% на година, а тази на спиртните напитки - с около 7 на сто. Това прогнозира председателят на УС на Асоциацията на производителите, търговците и вносителите на спиртни напитки Бранимир Ботев. Той коментира, че заради поскъпването на горива и препарати, както и заради продължителната суша през лятото се очакват намалени добиви на грозде. При това качеството на суровината в много случаи няма да е на необходимото ниво, обясни той пред „България он ер”. По думите му съотношението при добива на бяло и червено грозде остава 30 към 60% в полза на червеното, което е обратно на тенденциите при потреблението, където предпочитанията към бялото вино у нас и на световния пазар се увеличават.
Освен ръста при горивата и свитото потребление причина за поскъпването е забраната за засаждане на нови лозя до 2020 г.
Основен проблем на бранша е ръстът в сивия сектор, където попадат над 50 до 60 на сто от добитата реколта. Причината, както обясни Ботев, е заниженият контрол от страна на Агенция „Митници“. По официални данни през 2011 г. наблюдението над т. нар. селски казани е спаднало с 85%. На фона на тази практика легалният бизнес е подложен на свръхрегулация, оплакват се от бранша.
С 30% по-слаба ще бъде тазгодишната реколта от грозде заради измръзванията през зимата и трайното засушаване в последните месеци, коментира председателят на лозаро-винарската камара Пламен Моллов, цитиран от БНР. Той също прогнозира скок в цената на гроздето. Моллов каза още, че по морските ни курорти все още се търгуват нелегално произведени напитки.
През това лято се очаква да бъдат произведени 41 хил. тона грозде, което е с 1/3 по-малко от миналогодишната реколта, което пък ще се отрази и на цената на виното средно с 15-20 на сто, съобщи bTV. От бранша се опасяват, че ако целият август остане без продължителни валежи, това ще се отрази и на качеството на гроздовата реколта. Още повече че голяма част от българските лозари се насочват към производството на биологично вино, което се получава от грозде, което не е третирано с препарати.
Ще припомним, че европейските изисквания за биовино бяха приети на 8 февруари 2012 г. след десетгодишни усилия. Официално поставянето на новите етикети е възможно от 1 август. Площта на биологично грозде в Европейския съюз възлиза на 75 000 ха от общо 3,5 млн. ха. В челото на биопроизводителите са Италия, Франция и Испания.
От 2000 г. насам няколко страни извън ЕС (САЩ, Австралия, Канада и др.) също създават и прилагат законодателство в областта на производството на биологично вино. Новите европейски правила вече се отнасят до всички енологични практики – от гроздето до бутилирането.